Аврора: "Шарлот, това е само заради сделката. Двамата няма да…" "Ти ще я докосваш, Димитри. Глутниците очакват да видят проклета следа върху жената." Чух гласа на най-добрата ми приятелка, което ме накара да се намръщя, докато вървях към кабинета на Димитри. Двамата се готвехме да излезем за церемонията по свързване и не можех да не се намръщя, когато той изчезна. Но знаех, че има няколко неща, за които трябва да се погрижи и затова реших да не вдигам шум. Но когато отне толкова време и ни викаха, знаех, че трябва да отида и поне да проверя къде е отишъл моят партньор. "Аз просто ще ѝ дам временна следа. Ще бъде достатъчно те да видят и аз ще я отхвърля. Жената ще бъде мой "партньор" за задължения, но последното нещо, което ще направя е да имам връзка с нея." Каза той и аз си поех дълбоко въздух, опитвайки се да обработя това, което чувах. Човекът не можеше да бъде сериозен. МОЯТ партньор и най-добрата ми приятелка не можеха сериозно да казват това, което чувах. "Сега казваш това, но е въпрос на проклето време, преди двамата внезапно да станете любовници." Каза Шарлот, повишавайки тон към него. "Днес ми казваш това, ядосан си, че си принуден да влезеш във връзка, която не искаш. Мразиш коя е тя и откъде идва и това е нещо, което разбирам. Но тази проклета кучка е умна и ако не успее да те съблазни сега, ще го направи в бъдеще. Какво, по дяволите, ще правя тогава?" "Шарлот, знаеш, че имам задълженията си като Алфа..." "Ти не си единственият Алфа там." Каза тя и аз наблюдавах през процепа на вратата, докато той хващаше бузите ѝ, привличайки я по-близо до себе си. Сълзи изпълниха зрението ми, докато той свързваше устните си с нейните в нежна целувка, която я спря да говори. Тя преплете пръстите си с халките на колана му, придърпвайки го по-близо и той се усмихна в целувката, преди да захапе долната ѝ устна, преди да се отдръпне, за да опре челото си в нейното. "Знаеш, че като Алфа на Алфите, имам задължения да изпълня. Но вярвай на думата ми, последното нещо, което ще направя е да погледна сираче Омега, която беше осиновена от Алфата и неговата Луна от съжаление." Каза той, карайки сърцето ми да се надбягва в гърдите ми. Устните ми трепереха и аз отстъпих назад, клатейки глава, докато думите му пронизваха гърдите ми. Отворих вратата, хващайки ги двамата неподготвени, докато очите на Димитри срещнаха моите. В очите му се виждаше явна омраза и за първи път, откакто я познавам, видях омразата в погледа на най-добрата ми приятелка. "Шарлот, изчезвай." Заповяда Димитри и жената се намръщи. "Димитри..." "Казах дума." Каза той, спирайки я. Тя погледна надолу към краката си за секунда, преди да кимне, отстъпвайки назад. Очите му срещнаха моите и аз поклатих глава в недоумение. "Защо?" "Не трябваше да очакваш нищо по-малко." Каза той, хващайки ме неподготвена. "Със сигурност не си очаквала аз да бъда с сираче Омега като теб, нали?" "Двамата се съгласихме…" "Съгласих се и все още се съгласявам за благото на МОЯТА глутница и общественото мнение. Но нашето свързване ще бъде само за това." Каза той и аз погледнах надолу към краката си, докато той пристъпи към мен, надвисвайки над тялото ми, докато ме гледаше яростно. "Една дума за това и ще се уверя, че ще съжаляваш, че някога си се съгласявала на връзката, ясно ли ти е, Аврора?" Не отговорих, не можех, докато отстъпвах назад. Очите му бяха вперени в мен, докато излизах и затварях вратата, знаейки, че той няма да може да ме последва. Очите на Шарлот срещнаха моите и аз затворих моите за секунда, докато се борех със сълзите си. Върнах се към МОЯТА съблекалня и не можах да не изкрещя в момента, в който затворих вратата. Ридание се изтръгна от устните ми и аз видях как вратата се отваря, разкривайки майка ми, чиито очи се разшириха от изненада при вида ми. "Аврора?" Попита тя, клатейки глава в недоумение, докато тичаше към мен. Две от слугините, които бяха в глутницата, се намръщиха при вида ми, но тя не им позволи да влязат, докато ниско ръмжене се изтръгна от гърдите ѝ. "Аврора, дете, какво става?" "Той ми изневерява с нея." Казах аз, отклонявайки поглед и мама се намръщи. "Чух ги да говорят в кабинета му и той дори не иска да се ожени за мен. Човекът просто ме иска за своите съюзи и аз ще бъда не повече от…" "Със сигурност не си очаквала нищо по-малко, Аврора." Каза тя, хващайки ме неподготвена. Фактът, че тонът ѝ беше по-твърд от преди, накара гърдите ми да горят. "Ти не си чистокръвна, баща ти едва успя да уреди това споразумение за всички ни." "Мамо…" "Не бъди достатъчно глупава, за да мислиш да се откажеш сега." Каза тя, карайки сърцето ми да се надбягва в гърдите ми. Ако си мислех или вярвах, че някой ще ме подкрепи в този свят, това щеше да е тя. Не очаквах тя да е готова да ме хвърли в пламъците и да гледа. "Избрана си да се омъжиш за него, за да си осигуриш приличен и силен живот, но ако ще се държиш като малко дете, на което са му взели играчката, тогава ще ме намериш пред себе си. И повярвай ми, последното нещо, което би искала е баща ти да разбере за това отношение." "Няма да споделям легло с мъж, който току-що целуваше най-добрата ми приятелка…" "Най-добрата ти приятелка е бета кръв. Тя е с по-висок ранг и ти го знаеш много добре." Каза мама и аз преглътнах. "Що се отнася до споделянето на леглото му, ще правиш каквото ти е казано и както би направил един ДОБЪР партньор. Не ме интересува дали ти харесва или не, но ще изпълниш задълженията си като негов партньор. В противен случай всички усилия на баща ти ще отидат на вятъра и ТИ ще понесеш последствия, с които не искаш да се занимаваш." "Значи, просто се изисква от мен да приема кървава съдба, която дори не съм избрала? Една с мъж, който не само ме е излъгал, но и ще има връзка с най-добрата ми приятелка?" Попитах и мама стана от земята. Тя ми кимна да стана, преди да ме хване за косата в момента, в който го направих. Тя ме придърпа към гърдите си, карайки ме да се намръщя, докато ме нараняваше. "Ще слушаш много внимателно думите ми и ще ти дам това предупреждение веднъж." Каза тя, гледайки ме през огледалото, докато затягаше хватката си около косата ми. "Ако решиш да объркаш това, ще се уверя, че изгнанието е наказанието, за което мечтаеш. Затова ще измиеш това лице и ще изпратя чистачките, фризьорите и гримьорите и АКО някой чуе какво се е случило тук, ще отрежа езика ти, ясно ли ти е?" Не отговорих за секунда, преди тя да затегне хватката си около косата ми, придърпвайки ме назад, докато се увери, че извиках. "Да, да, ясно ми е." Казах аз, исках да увия ръката си около китката ѝ и тя кимна. "Добре, очакваме те отвън след час. И очаквам да видя усмивка на лицето ти, когато те видя…"