Аврора: Върнах Анджелина в креватчето ѝ, когато вратата на детската стая се отвори, изненадвайки ме. Беше Димитри. – Спя ли? – попита той, гласът му беше едва доловим шепот, и аз кимнах. Той не каза нищо, докато се приближаваше, и аз го наблюдавах как протяга ръка, гледайки как тя нежно увива малката си ръчичка около пръста му, въпреки че спеше. Сърцето ми се изпълни при тази гледка и очите му оме