Аврора: — За каква игра мислиш, че играеш? — попитах, влизайки в спалнята, където знаех, че Димитри седи на бюрото си. Фактът, че не беше в офиса, ми говореше само, че ме чака. — Необходимо ли е да играя игра? Или е само защото не искаш да допуснеш, че нещо добро може да произлезе от мен, малъшка? — попита той и аз изсумтях. Мъжът ме смяташе за глупачка, но знаех със сигурност, че няма да се хвана