Дмитрий: Усмихнах се, знаейки, че Аврора поне ми даваше шанс. Това беше нещо, което никога не съм си и представял, че ще преживея с нея. Но знаех със сигурност, че това ще бъде само началото на това, през което двамата щяхме да преминем. Плъзнах пръст по бузката на дъщеря си, докато лежеше на гърдите на майка си, а Аврора се усмихна при вида. Тя не каза нито дума в продължение на няколко секунди,