Димитри: "Знаеш ли, Лоте, играеш много, много опасна игра," казах аз, гледайки жената, докато слизаше по стълбите. Гордостта, която видях в очите ѝ, беше нещо, което очаквах, но пък и фактът, че знаех откъде идва, не можех да не се притесня малко за всичко, което предстоеше. "Като се има предвид, че ме чу, наричаш ме Лоте и не дойде да ме спреш, знам, че не трябва да се притеснявам твърде много,"