Димитри: "Сигурна ли си, че няма да каже и дума?" попита Шарлот, клатейки глава. "Знаеш, може да стане много грозно, когато става въпрос за старейшините..." "Знаеш, че не обичам да ме разпитват, любов моя." казах аз, спирайки Шарлот, която си пое дълбоко въздух, преди да кимне. Тя погледна надолу към краката си, избягвайки погледа ми, а аз поставих пръст под брадичката й, карайки я да ме погледне. Сърцето й биеше лудо в гърдите й и аз свързах устните си с нейните. "Бъди миличка и ми оправи вратовръзката." Тя кимна и хвана вратовръзката ми, оправяйки я, като се стараеше да отдели максимално време, докато се опитваше да я "убие", за да прекара възможно най-много време с мен, преди да изляза. "Една нощ и аз отново ще бъда до теб, любов моя." беше последното нещо, което й казах, преди да свърша в презерватива. Едно е да бъда неин любовник, но и двамата знаехме, и за щастие бяхме съгласни, че трябва да бъдем внимателни. В противен случай и двамата знаехме, че последствията могат и ще бъдат ужасни, а това не беше нещо, с което искахме да се занимаваме. "Димитри, къде по дяволите беше? Търсим те навсякъде." попита майка ми, гледайки ме злобно. Аз хванах бузите й и я целунах по челото, исках тя да се отпусне и тя въздъхна. "Мислех, че си избягал." "Познаваш ме по-добре от това, мамо." казах аз, гласът ми омекна, докато я гледах, а тя кимна на Аврора, която слизаше по стълбите. Тя носеше бяла рокля до коленете и елегантен венец от цветя на главата си. Символът на глутницата й беше на висулка около врата й и когато очите ни се срещнаха, не можах да не забележа намръщването, което се образува за миг на устните й, преди да се усмихне. Сърцето й биеше лудо в гръдния й кош и аз не откъсвах очи от нейните, отброявайки минутите до приключването на това. Майка й се приближи към стълбището, за да погледне дъщеря си, и аз наблюдавах как очите на Аврора останаха върху мен, очевидно избягвайки твърдия поглед на жената. Протегнах ръка към нея, когато стигна дъното на стълбите и аз я наблюдавах как се поколеба за момент, преди да протегне своята. Целунах кокалчетата й, докато двамата репетирахме, и не можах да спра намръщването, което се образува на устните ми, когато видях очите й да блестят за секунда, преди да си поеме дълбоко въздух, докато насилствено изкарваше усмивка на лицето си. Жената играеше опасна игра и знаех, че ако не спре акта, ще бъдем в повече проблеми, отколкото можем да си позволим. Сърцето й все още биеше лудо и ръката й трепереше в моята, но тя не направи опит да я отдръпне. Отдръпнах се и се обърнах към тълпата, усмихвайки се, когато видях, че са насочили вниманието си към нас. Шарлот, която стоеше на първа линия, се усмихна и кимна на двама ни. Очите й се срещнаха с моите за секунда, преди да сведе поглед към земята, докато малка усмивка играеше на устните й. Скоро, момиченце. Скоро… "Предлагам ти да спреш сълзите и да ги замениш с усмивка. Имаме гости, които ни наблюдават, и старейшините също." казах аз и тя поклати глава към мен, сърцето й биеше лудо в гърдите й, докато ги погледна, а след това и мен. "Любопитно ми е как би се чувствал, ако беше на мое място." каза тя и аз издадох ниско ръмжене само за нейните уши. Това беше предупреждение и тя погледна надолу към краката си, избягвайки очите ми. "Осмели се да опиташ и ти давам долната си проклета дума, че ще се погрижа не само да си платиш за това насаме, но и да накарам теб и твоята глутница да съжалявате за това." казах аз, шепнейки думите си. Тя не отговори, докато двамата стигнахме до старейшините. Сърцето й биеше лудо и лорд Алфа Сириус ни погледна за секунда твърде дълго, преди да се усмихне. Те щяха да бъдат тези, които щяха да узаконят нашето свързване и да го направят официално. "Алфа Димитри," каза той, протегнал ръка към мен. Усмихнах се и се здрависах с него. "Предполагам, че и двамата сте готови да се свържете?" "Разбира се, че сме." казах аз, без да чакам Аврора да проговори. Беше обичайно Алфата или човекът с по-висок ранг да отговаря на старейшините, когато му се говори, и това беше, когато дори тя знаеше границите си, когато ставаше въпрос за отговор на тези, които бяха с по-висок ранг. "Е, какво ще кажете да се приготвите и да започнем?" попита той, усмихвайки се на двамата. "Вярвам, че и двамата сте наясно, че трябва да извършите брачния акт, преди всичко да бъде финализирано тази вечер. Затова препоръчвам да не ви бавим повече, за да уредим всичко тази вечер." "Няма нужда да се притеснявате, лорд Алфа, ще се погрижим за всичко тази вечер." казах аз, преди Аврора да успее да отвори уста, за да каже и дума. Тя погледна надолу към краката си, а лорд Алфа се засмя. "Струва ми се, че малката ти жена изглежда малко повече или по-малко нервна." каза той и Аврора се изчерви. "Както и да е, имате още няколко минути да се смесите с гостите. Ще информирам старейшините да се подготвят да произнесете обетите си." Той си тръгна, без да ни изчака да кажем дума в отговор и аз затегнах хватката си около кръста на Аврора, преди да я погледна злобно. "Една грешка тази вечер, Аврора, и ти давам долната си проклета дума, че ще си пожелаеш никога да не си се раждала." казах аз, понижавайки гласа си до шепот, преди да се наведа към ухото й. "Разбирам ли се ясно, сираче?"