Аврора: Събудих се от усещането за игла, която се изважда от ръката ми. Ахнах и се засилих да ударя човека пред мен, но бях изненадана, когато видях лекарката на глутницата да ме гледа в очите. "Спокойно, не съм тук, за да те нараня." каза тя, вдигайки ръце в знак на примирение. За няколко секунди не откъсвах очи от нея, опитвайки се да осъзная къде се намирам и какво се случва, но тя пое дълбоко