Аврора: – Как се чувстваш? – попита Наталия и аз се усмихнах, поклащайки глава към нея. Дори не можех да опиша колко съм благодарна за факта, че тя не само остана до мен по време на раждането, но и беше по-подкрепяща от сестра, въпреки трудната ситуация, в която се намирах. – Добре съм – казах аз, отмествайки се, за да седне до мен. Мариана, която стоеше в стаята, отиде към кухненския бокс, който