*Преди 15 години* "Татко!" изпищя малко момиченце, излизайки от скривалището си под леглото. Тя гледаше как огромният, як мъж забива остър нож в стомаха на баща ѝ, карайки го да изкашля кръв. Ужас изпълни малкото ѝ тяло, когато някога щастливият и жизнерадостен баща я погледна с изражение на отчаяние. Коленете му се подкосиха и той падна на дървения под със силен удар, карайки виновния мъж да издаде груб смях. Без да мисли за последствията, тя се втурна към баща си. Двама мускулести, страшни мъже я задържаха, докато тя гледаше как баща ѝ кърви до майка ѝ. Кръв изцапа някога русата коса на майка ѝ, а нощницата, която носеше, беше разкъсана на парцали. Начинът, по който тези мъже бяха малтретирали майка ѝ, беше безмилостен. Изнасили я бяха жестоко, преди баща ѝ да пристигне, само за да я убият пред очите му. Малкото момиченце си спомняше изпълнените с болка викове на майка ѝ, докато мъжете я насилваха. Майка ѝ се беше обърнала към нея и страхът в тези очи, идентичен на нейния, беше оставил малкото ѝ тяло да трепери под малкото легло, където се криеше. След като успешно бяха накарали майка ѝ да се почувства безполезна и слаба, я бяха застреляли три пъти в гърдите, убивайки я на място. Малкото момиченце беше задушило плач, докато гледаше как обичащата ѝ майка поема последна глътка въздух и слушаше плача на баща си. Лека стон излезе от устните на баща ѝ, изваждайки я от натрапчивите ѝ мисли. Тя гледаше как той повдига глава, за да я погледне с угризения. Стомахът ѝ се сви неудобно, докато гледаше как разтворените му устни произнасят "Обичам те". Тя можеше само да издаде силен вой, докато мъжът, който го беше намушкал, извади пистолет и се прицели в главата му. С една отвратителна усмивка той дръпна спусъка, успешно убивайки баща ѝ. Тя се опита да изтича до него, но двамата мъже я задържаха. "Татко!" завайка тя и се опита да се освободи от твърдата хватка, в която я държаха страшните мъже, същите двама мъже, които беше гледала да изнасилват майка ѝ. (Затвори тази кучка!) "Zitta quella cagna!" изрева мъжът, убил баща ѝ. Той се обърна към малкото момиченце, лицето му пламтеше от омраза, докато ѝ се подиграваше. Сърцето ѝ подскочи, когато той се приближи и се наведе до нейното ниво. Тя усети злобното дърпане на черните си коси и пое рязко дъх, когато кама беше поставена на врата ѝ. Мъжът, който държеше острието, беше същият, който уби баща ѝ. Тя го гледаше с омраза и повдигна глава предизвикателно, за да го предизвика. Въпреки че беше само на пет, тя знаеше какво се случва, не беше глупава. Нейните очи на сърна прогаряха очите на убиеца на родителите ѝ и тя искаше това да е достатъчно, за да го убие. (Палава.) "Esuberante." Мъжът се засмя и отдръпна камата от непокорното момиче. Той беше забавляван от нейната смелост, за малко момиче, едва достигащо бедрата му, тя наистина беше безстрашна да се изправи срещу мъж с неговия ръст. "Татко." промърмори момче, привличайки вниманието на мъжа. Дори и на десет години момчето беше с впечатляващ ръст. Той стоеше неподвижно, докато наблюдаваше движенията на баща си, беше ужасен за живота на малкото момиче, знаеше, че баща му е безмилостен. (Татко, моля те, остави момичето на мира.) "Padre, per favore, lascia la ragazza sola." прошепна малкият Ейс, не му харесваше да вижда невинни хора да умират от ръцете на баща му. Баща му го водеше със себе си, за да може да гледа, това беше неговият начин да покаже на сина си как да бъде безсърдечен, за да може един ден да поеме мафията. Младото момче беше принудено да търпи гледането на невинни хора, които бяха заклани. Очите на малкото момиче се обърнаха към звука на момчето. Тя беше изненадана да види присъствието му, не го беше забелязала досега. Високата му фигура излизаше от ъгъла на стаята, където изглежда беше стоял през цялото време. Тя се вгледа в лицето му, той приличаше много на баща си, с изключение на това, че баща му имаше дълъг белег на лицето си и беше по-груб. Младото момче я погледна с вина и отвърна поглед, за да се вгледа в раздразнения си баща. (Татко, моля те, тя е невинна.) "Padre, per favore, è innocente." момчето се помоли, опитвайки се да накара баща си да прозре. Баща му се изправи в цял ръст и се приближи към сина си. Хващайки ръката му и безмилостно издърпа момчето да застане пред момичето. "Виждаш ли, сине, тази малка кучка изглежда ли ти невинна? Тя е потомството на онези копелета, които винаги са се опитвали да ни заключат зад решетките." изръмжа мъжът близо до ухото на сина си и го щипна за брадичката, за да го принуди да погледне младото момиче. Преди момчето да успее да отговори, звукът от полицейските сирени можеше да се чуе да се приближава. Един от съседите трябва да е чул звуците, които издаваха. Той пусна сина си и кимна на мъжете, които я държаха в плен. (Пусни кучката.) "Lascia andare la cagna." изсъска той и се обърна. Мъжете изсумтяха, докато бутнаха малкото момиче на пода и си тръгнаха. Тя пропълзя, за да достигне до починалите си родители и ги разтърси с надеждата да ги събуди. Малките ѝ плачове се чуха, докато младото момче я наблюдаваше с орлови очи. Той беше ядосан, че не можеше да спре жестокостта на баща си и сега това младо момиче трябваше да порасне без родители. С тъжна въздишка той се отдалечи от сцената и последва двамата членове на бандата на баща си. Малкото момиче повдигна глава точно навреме, за да види мъжа да се обърне назад, за да ѝ се усмихне подигравателно, преди да изчезне през вратата, през която бяха нахлули. Синьо-зелените му очи бяха гравирани в съзнанието ѝ и тя нямаше да спре пред нищо, за да го накара да плати за това, което беше направил на родителите ѝ. Нямаше да си почине, докато той не страдаше под голите ѝ ръце.