♧ Поглед от Рин ♧ Беше около двайсет минути неловко мълчание, напрегнати мускули и лепкави ръце. Едва не изкрещях от радост, когато къщата ми се появи. Щом Ейс паркира, не се бавих и слязох. Отворих портата, усещайки мрачната му фигура недалеч зад мен. Трябваше да махна от себе си този разпуснат тоалет възможно най-скоро. „Рин!“ – извика Марли, стряскайки ме. Тя беше на балкона, седнала на един от