Маделин се върна в празната вила и мислеше за документите за развод, както и за отговора, който Джереми ѝ беше дал. Сърцето я болеше, сякаш беше прорязано от нож. Не беше предполагала, че Джереми я мрази толкова много. Той беше толкова безсърдечен, че можеше да ѝ каже да направи аборт толкова лесно. Маделин се страхуваше. Ако Джереми наистина искаше да го направи, какво трябваше да направи тя? В този момент от входната врата се чуха шумове. Джереми се беше върнал. Той стоеше изправен и изглеждаше елегантен. Маделин беше изненадана, но се почувства още по-нервна. Страхуваше се, че Джереми ще я принуди да абортира детето. Но за нейна изненада, Джереми не спомена нито развода, нито аборта. От друга страна, той ѝ напомни да се върне с него в имението Уитман на следващия ден като негова съпруга, защото беше 50-ият рожден ден на майка му. Това изненада Маделин. Означаваше ли това, че той се опитва да я приеме? Въпреки това, нейните прекомерни надежди бяха разбити от него веднага. Очите на мъжа бяха студени, както и думите му. "Маделин, дори не си помисляй, че ще променя мнението си за теб. Никога няма да се влюбя в жена толкова безсрамна като теб." Неговите жестоки думи пронизаха сърцето на Маделин като остър нож. Маделин почувства, че това е много забавно. Тя погледна Джереми и на девственото ѝ лице се появи палавата усмивка. "Аз съм евтина, затова се петня, преследвайки мъж, който никога няма да ме обикне. Но как мога да се сравня с твоята любима с моето ниво на евтиния?" Мъжът замръзна, докато сваляше сакото си. Той се обърна и красивото му лице беше покрито със слой леден гняв. "Маделин, искаш ли да те набия?" "Казвам ти истината. Джереми, знаеш ли защо спа с мен преди три месеца?" Маделин се приближи до него и очите ѝ бяха изпълнени с увереност, докато казваше: "Беше Мередит. Тя планира всичко." "Тя беше планирала да спи с теб, но поради странна комбинация от фактори, тя спа с друг непознат. Сега, след като е бременна, детето в корема ѝ може да не е твое!" След като тя каза това, лицето на Джереми стана ужасяващо тъмно. Той протегна ръка и насила издърпа Маделин към себе си. Впоследствие студената му ръка хвана тънката ѝ шия и всяка кокалче на ръката му започна да упражнява сила. Маделин се бореше да диша, докато той я душеше. "Мислиш ли, че ще ти повярвам? Мислиш ли, че една безсрамна жена като теб може да бъде сравнена с Мередит?" След като Джереми каза това, той отблъсна Маделин. Когато най-накрая успя да диша, тя нямаше време да се стабилизира, затова се препъна назад и падна. В резултат на това стомахът ѝ се приземи точно на ъгъла на леглото. Ужасна болка я заля и тя беше в толкова голяма болка, че започна да се поти в студена пот. Тя стисна стомаха си и помоли за помощ от Джереми, който беше обърнат с гръб към нея. "Джереми, боли ме..." Джереми спря и погледна студено Маделин на земята. "Актьорската ти игра става все по-добра и по-добра. Не бих се интересувал от теб, дори и нещо да ти се случи, камо ли когато си добре." Нищо не можеше да нарани Маделин повече от думите му. Тя припадна бързо и когато дойде на себе си, беше на следващия ден. Тя си спомни какво се беше случило преди да припадне и зениците ѝ се свиха. Тя докосна стомаха си трескаво. Дежурният лекар влезе по същото време. Когато видя лицето на Маделин, тя я погледна с презрение. "Детето ти е в безопасност засега." Маделин потрепери. Очите ѝ бяха изпълнени със страх. "Докторе, какво имате предвид под засега?" "Това означава, че имаш тумор в матката си и той е злокачествен. Така че трябва да абортираш детето или животът ти също ще бъде в опасност."