Зрението на Маделин беше замъглено от дъжда, но тя ясно усещаше гнева на Джеръми.
Той я сграбчи здраво за яката, като Маделин едва успяваше да диша.
Поглеждайки червеното ѝ лице, което беше на ръба на задушаване, той най-накрая пусна ръцете си, сякаш освобождаваше гнева си. След това я отблъсна.
Маделин се задъхваше за въздух, докато тялото ѝ беше напоено от дъжда.
Тя вдигна мокрия си телефон и ви
