Маделин се чувстваше толкова зле, сякаш сърцето ѝ беше прорязано хиляди пъти от нож. "Джереми, казвам ти истината!" "За мен нищо не е по-важно от чувствата на Мередит. Какви глупости говориш?" Неговият отговор беше необясним. Беше толкова ясен, че прободе сърцето на Маделин като остър меч. Значи за него истината не беше важна. Важното беше, че той обича Мередит и този факт надделяваше над всичко. Почувства как сърцето ѝ потъва като камък. Сякаш беше изгубила всяка надежда и можеше само да копнее за този мъж. Маделин се усмихна жално и каза: "Добре, ще се извиня." Тя понесе изтощителната болка в тялото си и наведе глава, за да се извини на Мередит. Видя как Мередит се подсмихва тайно. Тази победоносна усмивка беше изключително ослепителна за нея. Никога не беше мислила, че Джереми ще пренебрегне истината заради Мередит. Единствената причина беше, че я обича. Той я обичаше толкова много. В следващите дни Маделин не видя Джереми отново. Тя искаше да си намери работа, за да повдигне духа си; не искаше да се измъчва само защото Джереми вече не я обичаше. Маделин беше учила дизайн на бижута и беше завършила с отличие. Тя изпрати автобиографията си онлайн и след известно време две компании я поканиха на интервюта. След като сравни двете компании, Маделин избра компанията, която беше по-близо до дома. Тя си мислеше, че може да използва работата, за да се разсее, но все още не можеше да не мисли за Джереми. Въпреки колко много я мразеше и презираше. Ранните есенни нощи бяха малко хладни, така че служителите в компанията вече бяха приключили работа. От друга страна, Маделин беше останала в офиса сама, за да довърши работата си. Ако се върнеше у дома, пак щеше да бъде съвсем сама. Следователно, тя предпочиташе да остане там и да се притъпи с работа. Беше почти десет и Маделин чувстваше малко глад. Тя докосна стомаха си и си спомни, че носи дете в утробата си. Изведнъж се почувства топла и удовлетворена. Когато се канеше да тръгне, прозвуча персонализираният тон на звънене на телефона ѝ. Сърцето на Маделин прескочи удар и тя грабна телефона си трескаво. Името на идентификатора на обаждащия се изглеждаше нереално. Джереми ѝ се обаждаше доброволно. След като Маделин се поколеба известно време, тя отговори на повикването щастливо. "Джереми..." "Ах... Да, Джереми, ти си толкова невероятен. Обичам те..." От другата страна на телефона се чуха стенанията на жена. Те проникнаха в ушите на Маделин и бяха последвани от ниското стене на мъж. Маделин държеше телефона в ръката си, докато чувстваше, сякаш сърцето ѝ е паднало от небето в ада. Неконтролируема болка я нападна в сърцето моментално. Тя бързо затвори телефона, искайки да изтрие тези гласове от паметта си. Въпреки това, сълзите вече бяха започнали да се изплъзват от очите ѝ неконтролируемо. Тя повлече умореното си тяло обратно към дома и извади бутилка червено вино от шкафа за алкохол на Джереми. След няколко глътки, Маделин най-накрая се справи с този метод на мъчение. Тя не можеше да позволи на бебето в стомаха ѝ да страда с нея. Въпреки това, Маделин все пак се напи в крайна сметка. В замаяното си състояние тя видя мъжа, когото беше обичала 12 години, да върви към нея. Той беше висок и супер красив. Неговият темперамент и външност бяха невероятно изключителни. Това беше мъжът, за когото копнееше ден и нощ. Това беше мъжът, когото обичаше, но не можеше да получи. Маделин изхвърли чашата си и се запъти към Джереми. Тя обви ръце около врата му и повдигна червеното си, пияно лице, за да го погледне. "Джереми, няма да ти позволя да се забъркваш с други жени. Ако имаш нужда от нещо, можеш да дойдеш при мен. Аз съм твоя съпруга!" Тя щеше да даде всичко от себе си. Тя казваше нещо унизително, което никога не беше казвала преди. Маделин го обичаше. Тя го обичаше до костите. Тя можеше да изхвърли всяко достойнство и арогантност заради него. Джереми беше разочарован и я отблъсна с отвращение. Въпреки това, Маделин беше като карамел. Тя се хвърли върху него отново и дори започна да се опитва да съблече дрехите му. След това тя се повдигна на пръсти и се опита да го целуне. Тя усети острата миризма на парфюм върху него. Това беше парфюмът, който Мередит използваше. Въпреки това, тя се принуди да пренебрегне миризмата и продължи да се държи по развратен начин. Може би това беше последният шанс за нея да получи малко обич от него. Тя беше готова да стане най-евтината и най-безсрамната жена, която той някога беше виждал. Тя искаше само да запази някои красиви спомени, преди да си тръгне...