Джереми свърши с гледането на видеото и лицето му беше безизразно. "Откъде го взе?" попита той със студен глас. Маделин смяташе, че е абсурдно. "Важно ли е откъде съм го взела? Не е ли по-важно това, което виждаш?" "Истината ли?" Джереми вдигна глава и изтри видеото с плъзгане на пръста си. Дори изтри резервното копие, което беше в албума на Маделин. Маделин беше повече от шокирана от действията му. Тя изтича истерично, за да си вземе телефона обратно. Но беше твърде късно. Той беше изпразнил папката с изтритите елементи. "Джереми, защо? Защо направи това? Не знаеш ли колко много хора ме критикуват онлайн сега? Това беше единственото видео, което можеше да докаже невинността ми!" Маделин се срина. Но Джереми се изсмя безразлично. "Какво общо има твоята невинност с мен? Всичко ще свърши работа, стига Мередит да е щастлива." Въпросът на Джереми остави Маделин безмълвна. Нейната невинност и живот нямаха нищо общо с него! Той се интересуваше само от Мередит. Така че, въпреки че тази жена беше направила нещо презряно, за него това все още беше поносимо. Всичко беше, защото я обичаше. Беше заслепен от любов; обичаше я толкова много, че нямаше принципи. Изведнъж Маделин се успокои. Тя погледна мъжа пред себе си и усети как сълзи парят в ъгълчетата на очите ѝ. "Джереми, добре ли ще е, дори и да бъда кибертормозена до смърт от потребителите на интернет един ден?" Джереми не вдигна глава. "Ще умреш ли?" Отговорът му беше студен. Беше като остър нож, който прониза сърцето ѝ. Инч по инч, раздиращата болка се разпространи от сърцето ѝ по цялото ѝ тяло. Маделин стисна юмруци. Красивото лице на мъжа беше размазано от сълзите ѝ. "Джереми, надявам се, че ще бъдеш толкова безразличен, колкото си сега, когато този ден дойде." След като каза това, Маделин си тръгна и не се обърна. Сълзи можеха да се видят как се стичат неконтролируемо по бузите ѝ. Просто можеше да забрави погрешната преданост, която беше имала към него през последните 12 години. Беше в недоумение, че се беше влюбила в такъв мъж. Маделин изтича от сградата и започна да вали. Тя беше замаяна и затова не забеляза кола, която се насочваше към нея. "Скърцане!" Беше чут пронизителен скърцащ звук, когато спирачките се затегнаха, и Маделин вдигна глава. Зрението ѝ беше замъглено заради дъжда и сълзите ѝ. Следователно, тя можеше само смътно да види мъж, който излизаше от превозното средство, преди да се затича към нея. Преди да успее да види лицето му, тя припадна. ... Когато Маделин се събуди, небето беше тъмно. Тя се огледа и осъзна, че е в изискан апартамент. Въпреки това, беше непознато. В момента, в който седна, красив и висок мъж влезе през вратата. След като го погледна няколко секунди, Маделин попита с недоверие: "Дан?" Даниел Греъм се усмихна нежно. "Отдавна не сме се виждали, Мади." Наистина беше отдавна. Откакто Даниел завърши гимназия, Маделин не го беше виждала повече. "Помолих личния си лекар да те прегледа току-що. Той каза, че си добре", Даниел подаде на Маделин чаша топла вода, докато говореше. Маделин се усмихна извинително. "Съжалявам, Дан. Създадох ти толкова много проблеми." "Изобщо не е проблем. Всичко е наред, стига ти да си добре." Отговорът на Дан стопли сърцето на Маделин. Но когато си спомни какво беше казал Джереми, тя усети как сърцето ѝ се разбива още веднъж. Може би това беше последицата от заблудена и едностранна любов. Беше късно и Маделин искаше да се прибере вкъщи. Но Даниел беше поръчал храна за вкъщи от петзвезден хотел. Цялата маса беше пълна. Маделин не искаше добрите намерения на Даниел да отидат на вятъра, така че остана и вечеря с него. След вечеря Даниел настоя да закара Маделин до дома ѝ. Когато колата пристигна пред вилата, Дан каза изневиделица: "Лекарят ми каза, че си бременна. Джереми знае ли?" Маделин беше спряна по средата на пътя. Тя обърна глава и видя, че лунната светлина свети върху красивото лице на Даниел. Очите му изглеждаха мили. "Той знае. Разбира се, съпругът ми знае, че съм бременна." Маделин насили усмивка и излезе от колата. "Благодаря ти, Дан. Ще те почерпя вечеря следващия път." Даниел кимна и се усмихна. "Ще чакам да ми се обадиш, Мади." "Добре." Маделин се усмихна и помаха. Тя се обърна, след като видя колата на Даниел да си тръгва. В момента, в който влезе в къщата, студена ръка злобно хвана и дръпна ръката ѝ. Маделин не беше видяла това да идва и носът ѝ се блъсна в твърдите гърди на мъжа. В следващия момент студеният глас на Джереми се чу от върха на главата ѝ. "Маделин, ти си дори по-голяма кучка, отколкото си представях."