Анабел беше зашеметена, веждите ѝ се сбърчиха в недоумение. Тя си помисли: "Лесно е да се развали годеж, но нещата са много по-сложни, когато става въпрос за развод. Защо да се занимавам?" Тя се замисли за секунда и каза: "Добре. Но имам едно искане." Кендрик се усмихна безпомощно и си помисли: "Каква наглост." Но все пак каза: "Кажи го. Не мога да ти гарантирам утвърдителен отговор." Той имаше закачлив израз на лицето си, което го правеше да изглежда като хитър лисица. Никой не можеше да разбере какво му е на ум. Анабел се намръщи и каза праведно: "Сексът определено е изключен след като се оженим." Тя изглеждаше като войник, опитващ се да защити територията си. Виждайки това, Кендрик не можа да се сдържи да не се усмихне. "Сериозно, госпожице Санчес? Мислите ли, че да правите секс с мен е загуба за вас?" Анабел почувства, че бузите ѝ горят. Тя си помисли: "Какъв нарцисист! Кой знае какво ще бъде? Е, вярно е, че е красив, висок, честен и достоен във всяко отношение. Но аз не съм нимфоманка и изобщо не искам да се забърквам с богати мъже." Затова тя каза: "Разбира се, че е така. Все пак си осем години по-възрастен от мен." Кендрик присви очи и си помисли: "Наистина ли? Тя си мисли, че съм твърде стар за нея, а аз не я подценявам заради обезобразеното ѝ лице? Сега ми е любопитно как изглежда. Очите ѝ са прекрасни, а контурите на лицето ѝ под воала също изглеждат добре. Освен това има хубава фигура и се държи елегантно. Не е като селянката, за която я смятат. Дали не крие истинската си същност? Още повече ми е любопитно." "Не ми харесва искането ти, но ще кажа "да"." Едва тогава Анабел почувства облекчение. Тя си помисли: "Въпреки че това е само устно обещание, не мисля, че горд мъж като Кендрик ще си вземе думите назад. Не мога да измисля перфектен план сега, така че ще трябва да действам стъпка по стъпка." След това двамата се приближиха до родителите си ръка за ръка. Лидия Грегъри, мащехата на Кендрик, се намръщи със смутен вид на лицето си, когато видя Анабел и Кендрик да се държат за ръце. Лидия каза: "Кендрик, Анабел е твоята бъдеща зълва. Какво правиш?" Кендрик се усмихна спокойно и каза: "Лидия, Марвин току-що каза, че няма да се сгодява за Анабел. Как може да бъде моята бъдеща зълва?" Лидия нацупи устни и каза: "Знам, но все пак това е годежно парти на Марвин. Дори и да е зарязал госпожица Санчес, не трябваше да я държиш за ръка. Не виждаш ли нещо нередно в това?" Кендрик се усмихна: "Е, в такъв случай, нека го направим годежно парти за Анабел и мен. По този начин нищо няма да е нередно, нали?" След като чуха това, всички бяха шокирани. "Сериозно ли говориш?", попита Колтън, намръщен. Дори когато Колтън трябваше да се изправи пред бъркотията, оставена от Марвин, той не искаше Кендрик да се жертва. Той много обичаше Кендрик и вече му беше намерил съпруга от богато семейство, която поне беше по-достойна за него от Анабел. "Да, сериозен съм", каза твърдо Кендрик. Сърцето на Колтън се сви. След това погледна Анабел. "Анабел, искаш ли да се омъжиш за Кендрик?" Преди Анабел да успее да каже и дума, Брайли я бутна силно по гърба и я подкани набързо: "Кажи "да"! Сега!" Междувременно Гавин също я гледаше с очакване. Анабел много добре знаеше, че за нея дори да се омъжи за Марвин е възход, да не говорим за Кендрик. Брайли и Гавин никога не биха пропуснали такъв добър шанс. И ѝ беше ясно, че на родителите ѝ не им пука за нейното щастие. Те просто искаха да се възползват от успеха на семейство Грегъри. След като избистри мислите си, тя каза твърдо: "Да." Брайли и Гавин си отдъхнаха, когато чуха това. Колтън въздъхна мълчаливо. "Май е време да оставим децата да се оправят сами", помисли си той. "Сега, след като и двамата искате да се ожените, нека изберем дата за вашата сватба." Кендрик кимна. "Няма нужда да бързаме със сватбената церемония, но утре ще отидем в общината за брачните свидетелства." Ъгълчетата на устата на Анабел потрепнаха, докато тя гледаше Кендрик, който стоеше до нея. Тя си помисли: "Не мога да повярвам, че току-що взе решението сам! Дори и да казах "да", това не означава, че трябва да се оженим утре. Той е толкова необмислен!" Тя изгледа Кендрик, който забеляза острия ѝ поглед. Той си помисли: "Какво свирепо коте е тя! Колко е интересно!" Колтън поклати глава и се усмихна горчиво. "Е, остаряваме и не знаем какво мислят младите хора. Добре. Правете каквото искате." След това водещият официално обяви годежа на Кендрик и Анабел. Гостите бяха зашеметени, явно шокирани от драматичния обрат на събитията. Но в крайна сметка те бяха хора, които бяха виждали всякакви сцени, така че скоро прибраха осъдителните и съмняващи се лица и вместо това поздравиха двойката и техните семейства. Партито продължи до 22:00 часа, но гостите все още не показваха намерение да си тръгват. Анабел беше изтощена. Тя беше дошла в града от храма Спрингвейл рано сутринта, за да присъства на партито. Беше дълъг ден за нея. Кендрик я погледна, докато отпиваше вино. "Уморена ли си?" Анабел беше изненадана, че той може да разбере умората ѝ. Тя кимна и го погледна за помощ. "Можеш ли да ми помогнеш да си тръгна възможно най-рано?" Той не беше изненадан да научи, че тя иска да си тръгне преди края на партито. Той се усмихна и остави чашата си. "Разбира се. Никой няма да те спре, стига да си тръгнеш с мен." Анабел го погледна с голяма благодарност. "Благодаря ти много." "Ще се женим. Така че, няма за какво." Той каза с дълбок глас и закачлив тон. Чувствайки, че лицето ѝ гори, Анабел изгледа Кендрик. На Кендрик обаче сякаш не му пукаше. Със смях той хвана Анабел за ръка и я поведе към родителите им. Анабел се притесняваше, че Гавин и Брайли няма да се съгласят да си тръгне предварително, но благодарение на Кендрик, и двамата родители бяха достатъчно щедри да кимнат. Те напуснаха банкета и се качиха в колата. Тъй като Кендрик беше пил, той не можеше да шофира, така че седна на задната седалка заедно с Анабел. Когато шофьорът запали колата, Кендрик внезапно вдигна преградата, разделяща предната и задната част. Анабел веднага се нащрек. Тя си помисли: "Дали ще се разкрие и ще направи опит да ме съблазни?" "Какво правиш?", попита Анабел, докато се местеше предпазливо настрани, облегната на вратата на колата. Кендрик се загледа във воалираното ѝ лице и каза с дълбок глас: "Покажи ми лицето си." След като се увери, че Кендрик няма да се възползва от нея, Анабел се успокои. След това отвърна поглед и каза студено: "Дори не си струва да го видиш." През годините тя беше свикнала да носи воала, защото лицето ѝ никога не ѝ беше донесло нищо добро. Кендрик внезапно се приближи до нея и каза закачливо: "Трябва да си направим снимка, когато си вземем брачните свидетелства утре. Мислиш ли, че можеш да криеш лицето си от мен до края на живота си?" Тя си помисли: "До края на живота ми? О, хайде, не се налага! Бракът ни няма да продължи повече от 6 месеца! Какъв забравлив мъж!" Но в момента тя нямаше време да го поправи. Той беше толкова близо до нея!