Кендрик сериозно погали косата на Анабел. "Готово. Хайде да вървим." Тя приглади косата си, която той беше разрошил, докато си мислеше: "Знам, че щеше да ме потупа по главата. Какъв хитър лисица! Голям актьор е!" С тази мисъл в главата тя влезе във фоайето заедно с Кендрик. Регистрацията на брака мина гладко. Когато дойде време за сватбената фотосесия, те заедно отидоха в студиото и седнаха на стол. Кендрик естествено сложи ръка на рамото на Анабел. Анабел се намръщи, погледна ръката му, а след това го изгледа ядосано. Кендрик обаче не видя проблем. "Това правят двойките, когато се снимат." "Г-н Грегъри, звучи сякаш сте доста опитен." Анабел го каза с усмивка, а след това отблъсна ръката му без колебание. Виждайки леко ядосания израз на лицето й, Кендрик я намери като нежно коте, което внезапно показа нокти и одраска сърцето му. Той се почувства... малко сърбящо. По-точно, почувства се малко изкушен. Той се приближи до нея. "Спокойно. Ти си ми първата." Ъгълчетата на устата на Анабел потрепнаха. Тя си помисли: "Няма нужда да го казва толкова закачливо. Можеше да каже първи брак." Тя имаше все по-силно усещане, че е толкова хитър. Тя си помисли: "Моля те. Не искам повече изненади в следващите шест месеца. Просто ме остави да излекувам болестта му и да се разведа." Половин час по-късно те излязоха от кметството, всеки държейки брачно свидетелство. Сега, след като бяха женени, трябваше да обсъдят жилищните си условия. Затова Анабел пое инициативата да попита. "Г-н Грегъри, живеете ли с родителите си или живеете сам?" "Връщам се в старата резиденция от време на време. Имам малка вила близо до офиса си и живея там." Анабел кимна и не каза нищо. Тя беше доволна, че той живее сам, тъй като по този начин не трябваше да се преструват на влюбени пред другите. "Ще те закарам там сега. Ще ти доставим багажа следобед," каза Кендрик естествено и я поведе към паркинга. Всъщност Анабел нямаше никакъв багаж. Всичко, което имаше, беше малка пътна чанта. Тя си беше помислила, че ще се върне в храма Спрингвейл след годежа и никога не й беше хрумвало, че ще се омъжи толкова набързо. Тя си помисли: "Багажът не е важен. След като заживеем заедно, ще бъдем само аз и той. Освен това, той е толкова бъбрив и понякога мошеник. Защо имам чувството, че вървя направо в капан?" "Г-н Грегъри." Кендрик спря и се обърна назад към нея, малко озадачен. "Мой приятел има малък апартамент, който е свободен. Ако ви е неудобно, мога да се преместя там. Няма да нарушавам личния ви живот." Всъщност тя помоли Фабиан Макмеън, нейна добра приятелка, да купи апартамента преди две години и семейството й не знаеше за това. Апартаментът беше временно убежище за нея, когато беше в града, за да лекува пациенти и не искаше да се прибира вкъщи. Кендрик повдигна вежди. "Какво имате предвид под "няма да нарушавам личния ми живот"?" "Женени сме, но ако искате да поддържате..." Анабел спря и й беше твърде неудобно да каже думата "любовница". Тя се преформулира и каза: "Ако искате да излизате с други жени, мисля, че е по-добре да живея сама." Нейната щедрост някак си притесни Кендрик. Той си помисли: "Това означава ли, че тя не иска аз да нарушавам личния й живот? Щом няма проблем аз да виждам други жени, това означава ли, че тя иска да излиза и с други мъже? Е, аз не съм съгласен с това. По-добре да изясня нещата предварително." Кендрик каза сериозно: "Нямам намерение да живеем разделени и нямам намерение да си хващам приятелка. След като сме официално женени, по-добре е да живеем заедно."