Когато Марвин видя Анабел, стояща прекрасно край езерото, челюстта му увисна, сякаш го беше ударил гръм. Опита се да опише красотата ѝ, но умът му се изпразни. Просто чувстваше, че е видял фея. Анабел, от друга страна, се чувстваше безпомощна. Изобщо не искаше да вижда Марвин, но точно се сблъска с него. След това си помисли, че така или иначе рано или късно ще го види, затова реши да го поздрави