Прозорецът на колата се свали и Анабел зърна красивото лице на Марвин, изпълнено с дивост и арогантност. – Анна, влизай в колата, ще те закарам. Той говореше съвсем непринудено, сякаш двамата бяха много близки. Тъй като Анабел вече знаеше чувствата му към нея, естествено нямаше да се качи в колата му. Все пак винаги можеше да си хване такси до десет минути. – Няма нужда. След като го каза, Анабел