Анабел помисли и осъзна, че Кендрик не иска твърде много. Тя си помисли: 'Сега, след като сме женени, макар и само на хартия, все пак трябва да играем роля пред другите. Освен това, след като прекарах време с него тази сутрин, чувствам, че е доста разумен. Може би просто обича да се шегува понякога.' Докато мислеше така, тя се почувства много по-спокойна. "Добре. Ще живея в твоя апартамент." Кендрик не можа да не се усмихне горчиво. Дълбоко в себе си, той не можа да не се оплаче: 'Просто добре? Звучи толкова неохотно. Хайде! Аз съм най-големият син на семейство Грегъри, както и главен изпълнителен директор на Gregory Group. Отличавам се както по външен вид, така и по семеен произход. И все пак защо имам чувството, че изобщо не съм привлекателен за нея? Дали защото остарявам?' Същата сутрин Кендрик заведе Анабел в своята вила в западното предградие, показа й я накратко, уреди й спалня и след това отиде в офиса си. След като той си тръгна, Анабел се обади вкъщи и каза на икономката, че асистентът на Кендрик ще вземе багажа й и помоли икономката да приготви сака й за пътуване. Следобед асистентът на Кендрик донесе чантата на Анабел и й каза, че Кендрик ще вечеря с бизнес партньора си вечерта и няма да се върне за вечеря. Чувайки това, Анабел помисли няколко секунди и след това каза на асистента на Кендрик: "Кажете му да стои далеч от алкохола, моля." Тя можеше да разбере от колекцията вина на Кендрик, че той обича алкохола. Тя предположи, че той използва вино, за да облекчи главоболието си, но това няма да помогне на състоянието му. Чувайки думите на Анабел, асистентът на Кендрик почувства, че тя е не само красива и мила, но и толкова внимателна. Той кимна и обеща да предаде думите й, и след това си тръгна щастливо. Мина половин час. Кендрик изви устни, когато чу думите на асистента си. Той си помисли: 'Тя ми забранява да пия? Толкова властна, но това ми харесва. Никой друг не ми казва какво да не правя. Чувствам се стоплен, че тя се тревожи за мен. Между другото, тя каза, че ще започне да ме лекува тази вечер. Любопитен съм. Какво ще направи?' Кендрик нямаше търпение. Анабел отиде в аптеката за някои медицински съставки и след като се върна вкъщи, сама направи лекарство за Кендрик. Тя си хапна малко за вечеря и след това продължи да приготвя лекарството му. Тя беше заета до почти 22:00 часа. Тя избърса потта от челото си и точно когато се обърна, видя Кендрик да стои до вратата на кухнята. "Кога се прибра?" "Преди няколко минути." Тя си помисли: 'Преди няколко минути? Значи, той ме е гледал от минути? Космите на гърба ми настръхват. Изведнъж чувствам, че съм зайче, което е било наблюдавано от опасен вълк.' "Това за мен ли е?" Кендрик влезе в кухнята и погледна лекарството до нея. "Да. Кажи ми, когато излезеш от душа и ще ти го нанеса." Кендрик се приближи до нея и се засмя. След това каза с дълбок глас: "Добре. Отивам да се изкъпя сега. Чакай ме." Това бяха обикновени думи, но той успя да ги направи да звучат флиртуващо отново. Анабел си помисли: 'Можеш да познаеш лицето на човек, но не и сърцето му. Сега, когато живея с него във вилата сама, никой няма да дойде да ме спаси, колкото и силно да викам, ако той ми направи нещо, да не говорим, че сме законно женени сега.' Това накара Анабел да се почувства малко неспокойна. Тя дори си помисли да си вземе спрей с лютив пипер. Наистина, Кендрик не я разочарова. Двадесет минути по-късно Кендрик завърши душа си и слезе долу. Анабел чу стъпки и се обърна назад. Тогава го видя увит в хавлиена кърпа, полугол. Тя можеше да види осемте му плочки, както и привлекателната му V-образна линия, простираща се чак до слабините му. Кендрик се приближи бавно до нея и след това пусна кърпата, с която беше избърсал косата си, на облегалката на стол наблизо. "Готов съм. Да започваме ли?"