Анабел се изчерви и дори вратът ѝ поруменя. Тя толкова се паникьоса, че дори не знаеше къде да гледа. Набързо извърна поглед.
– Ти... Облечи се.
– Добре. Мислех, че трябва да съм гол – каза Кендрик, лъжейки безсрамно.
Анабел се обърна с гръб към него. Почувства се малко безпомощна и каза:
– Не. Ще ти сложа лекарство само на челото.
Помисли си: "Душът служи само за подобряване на кръвообращението м
















