Гледна точка на Седриан: Чувам как змията крещи: "Уволнен си!" отново и отново, но съм по-загрижен за милата дама, която ме води в медицинския кабинет. Тя на практика ме държи за ръка, сякаш съм малко дете. Опитвам се да си освободя ръката, но тя я стиска здраво. "Аз съм Пейдж; асистентката на госпожица Розуел. Как се казваш?" най-накрая нарушава тя мълчанието. "Аз съм Седриан." "Приятно ми е да с