– Вече взехме 600 кубика. Да изтеглим още 400 може да е смъртоносно – предупреди настоятелно лекарят. – Тя е причината Оливия да е в тази бъркотия. Ако това ще ѝ струва живота, нека бъде така! – отвърна груб глас. Замаяна, Джина Милър дочу този разговор между майка си, Ела Милър, и лекаря. Сякаш сърцето ѝ се разкъсваше. Джина беше спасила шестимата си братя от пожар, едва не загубвайки живота си. Небесата я пощадиха, но Ела изглеждаше готова да действа като палач, всичко това заради осиновената ѝ сестра, Оливия Милър, която споделяше рядката ѝ кръвна група, но не и нейната кръвна линия. Когато Джина се събуди с разцепващо главоболие, усещайки боцкането на игла на гърба на ръката си, тя бързо се отдръпна. Бледа и с хлад в очите, тя се изправи и поиска: – Не ме докосвайте. Яростта на Ела се разпали, когато видя непокорството на Джина. Тя ѝ удари силен шамар, крещейки: – Ти си едно егоистично копеле! Оливия се върна разтревожена за теб, след като чу за пожара, претърпя тази злополука и сега губи твърде много кръв. Всичко е по твоя вина, така че да, справедливо е да използваме твоята кръв, за да я спасим. „Оливия се е разтревожила? Глупости. Вероятно нямаше търпение да танцува върху гроба ми“, помисли си горчиво Джина. – Ти си проклета! Откакто се върна, бедствия следват едно след друго. Пожарът, злополуката на Оливия, инсултът на Филип. Опитваш ли се да ни унищожиш всички? Защо не беше ти? Защо просто не умреш? – изригна Ела, вдигнала ръка за още един удар. Джина си мислеше, че е станала имунизирана към пристрастията и злобата на семейството, но в този момент ѝ се стори, че сърцето ѝ е в менгеме и се смачква. Джеймс Милър, най-големият брат на Джина, задържа Ела, мислейки си: „Джина все още трябва да дари кръв за Оливия. Не можем да я нараним сега. След като свърши, няма значение дали ще я убием.“ Той се взря в Джина, обвинявайки я: – Винаги си толкова проклета ревнива, закачаш се с Оливия, която нито веднъж не ти е държала зло. Нямаш ли сърце? Това е само малко кръв. Вземането на 600 кубика вече беше прекалено, а сега искаха още 400. „Те искат малко кръв? Не, те искат живота ми“, помисли си Джина с горчива усмивка. Вторият брат на Джина, Ноа Милър, се опита да я убеди: – Джина, болницата няма кръв и да се набави още ще отнеме твърде много време. Оливия не може да чака. Дай кръвта си и позицията директор на дизайна в Miller Jewels е твоя. Miller Jewels беше в застой, докато Джина не предложи своите дизайни, за да спаси семейния бизнес. Въпреки това, Ноа, изпълнителният директор, даде нейните дизайни на Оливия, след малко убеждаване, и приписа успеха на Оливия. Линията беше хит, но заслугата отиде при Оливия, крадлата. Когато Джина потърси справедливост, семейството се обедини зад Оливия, извършителката. Казаха, че това е просто „вдъхновение“ и „случайни прилики“. Джина размишляваше, тонът ѝ беше леден, когато отговори: – Съжалявам, не се интересувам. Лицето на Ноа се изкриви от гняв, когато излая: – Не бъди идиот! Тази позиция беше за Оливия. Поднасяме ти я на тепсия, а ти все още си неблагодарна? Джина тихо се засмя, мислейки си: „Никога не съм се интересувала от позицията. Помогнах, защото ви смятах за семейство. Но вие никога не сте ме виждали като ваша сестра.“ Шамарът от Ела вразуми Джина, правейки ума ѝ още по-ясен. „Семейство Милър принадлежи на Оливия. Аз израснах в сиропиталище. Никога не съм имала истинско семейство“, помисли си тя горчиво. В този момент Джина се отказа от всякаква надежда за обич от така нареченото си семейство. Тя затвори очи в отчаяние и когато ги отвори отново, остана само студена решителност. Виждайки Джина незасегната, третият ѝ брат, Лиъм Милър, загуби търпение. – Оливия е на прага на смъртта. Спри с глупостите и я вържи! Ако 400 кубика не са достатъчни, ще вземем 600 кубика. – Какво по дяволите чакате? Направете го! – излая Лиъм на медицинския персонал. Хванати в морална дилема, медицинският екип се поколеба. Тяхната клетва беше да спасяват животи, а не да ги рискуват, но да се противопоставят на семейство Милър беше невъзможно. Медицинска сестра, с треперещ глас и на ръба на сълзите, помоли Джина: – Госпожице Милър, моля ви. Просто съдействайте. Ядосан, Лиъм реши да се намеси. Джина, заключвайки поглед с него, с леден поглед, изплю: – Казах ти, не ме докосвай, по дяволите! Лиъм, за момент изненадан от свирепия поглед на Джина, се възстанови и изръмжа: – Ще видим. Той се хвърли към нея, но Джина беше по-бърза, хващайки китката му в менгеме. Остър звук отекна, когато Лиъм изкрещя, коленете му се подкосиха и той се приземи на купчина в краката на Джина. „Как, по дяволите, го направи?“, Лиъм беше в недоверие, гледайки изкривената си китка, мислейки си: „Тя изглежда така, сякаш може да бъде отнесена от бриз, но счупи ръката ми толкова лесно?“ – По дяволите, ти ме удари? Ще те довърша! – извика Лиъм, опитвайки се да отвърне. Джина отговори с бърз ритник в гърдите му, изпращайки вълни от агония през него, вероятно чупейки ребра. Ела ахна: – Джина, ти луда ли си? Да удряш собствения си брат? Джина показа сдържаност. Това беше последният ѝ акт на милост към Лиъм. Тя хвърли студен поглед на Ела, заявявайки просто: – Той си го заслужи. Без да каже и дума повече, Джина престъпи Лиъм и се запъти към вратата. – Спри, просто спри! – изкрещя Ела, гласът ѝ беше дрезгав от отчаяние. Джина дори не спря. Останалите в стаята се поколебаха да я пресрещнат, предпазливи да не свършат като Лиъм. – Как мога да имам такава безсърдечна кучка за сестра? След година на издръжка от семейство Милър, къпейки се в лукс, не ни ли дължиш нищо, по дяволите? – избухна в ярост Джеймс. Джина спря, обърна се и хвърли на тримата мъже поглед, по-студен от лед. – Спасих ви задниците от пожар. И така ли ми се отплащате? Те останаха безмълвни. С отрова в гласа си, Ела изплю: – Излез сега и никога не си мисли, че можеш да се върнеш в семейство Милър. Неблагодарнице!