Атмосферата в колата се потопи в странна тишина. Ела попита със сериозен израз: "Оливия, наистина ли госпожица Буш ти счупи ръката онзи ден?" Сърцето на Оливия се сви. Тя си помисли: "Разбира се, под подстрекателството на Джина, мама все още има съмнения към мен." Сълзи напираха в очите ѝ за секунди, гледайки жално Ела и каза: "Мамо, значи вярваш на Джина, а не на мен? Добре. Тя е твоя дъщеря..."