В колата Гейбриъл наблюдаваше Джеймс през огледалото за обратно виждане, като в иначе безразличните му очи се появи зловещо намерение. "Наистина ли Джеймс щеше да прегази Джина?", чудеше се той. Очите му опасно се присвиха, когато студено заповяда на асистента си, Дейвид Грей. "Намери начин да се справиш с Джеймс." "Разбрано," отвърна Дейвид. Когато Ролс-Ройсът спря пред входа на университета "Троуел", директорът Джак Баркър, забелязвайки познатия регистрационен номер, бързо нагласи угодническа усмивка, за да го поздрави. "Г-н Джаксън! Каква изненада." Гейбриъл, без изражение, излезе и премина направо към въпроса. "Какъв е статутът на разследването на пожара в общежитието?" Джак се напрегна, осъзнавайки сериозността на неочаквания интерес на Гейбриъл. Знаеше, че трябва да се справи правилно, иначе рискуваше позицията си. Избърсвайки потта от челото си, Джак нервно каза: "Г-н Джаксън, нашите проверки за пожарна безопасност са строги и актуални. Вероятно някой студент е внесъл нещо запалимо. Разследваме случая." Гейбриъл, със сведен поглед, подозираше, че пожарът, насочен към общежитието на Джина, не е бил случайност. "Да разгледаме мястото на произшествието," предложи той. "О, да, разбира се," заекна Джак, повеждайки пътя. На друго място, Джина се взираше в овъглените останки от общежитието си, пронизана от болката от загубата. Всичките ѝ вещи се бяха превърнали в пепел, докато тя беше в безсъзнание в болницата. "Джина!" Остър женски глас се обади. Джина се обърна и видя Лили Алън, една от съквартирантките ѝ и лакей на Оливия. Предвид връзката на Лили с Оливия, тя винаги беше търсила начини да създава проблеми на Джина. Джина, незаинтересована да забавлява лакея на Оливия, се опита да си тръгне, но Лили настоя. Изправяйки се срещу Джина, Лили я обвини: "Точно както каза Оливия, ти си проклятие. Пожарът започна в нашето общежитие. Едва не умрях заради теб!" Джина се присмя, отблъсквайки я. "Дори не бях там. Как можеш да ме обвиняваш за това? Увреден ли ти е мозъкът от дима?" Лили настоя: "Кой знае какво бяха тези две тъмни бутилки в гардероба ти? Вероятно нещо запалимо!" "Разбила си ми шкафчето?" Очите на Джина се присвиха. Без да се срамува, Лили се похвали: "Ами ако съм го направила?" Джина отвърна с ледено презрение: "Крадец." Лицето на Лили пламна. "Кой се интересува от боклуците в шкафчето ти?" "Медицинска чанта, няколко тъмни хапчета, две мистериозни бутилки и няколко книги... Тя се държи сякаш са съкровище," помисли презрително Лили. На Джина ѝ писна и реши да се обади в полицията. "Какво, по дяволите, правиш?", изтърси Лили. "Хващам крадец," отговори Джина с мразовит тон. Лили, разгневена, отвърна: "Ти си истинският крадец! Обзалагам се, че ти си запалила пожара, ти си психопат, търсейки отмъщение! Тези тъмни бутилки трябва да са били бензин, нали?" Джина почти избухна в смях от абсурдното обвинение, мислено подигравайки се на невежеството на Лили. Смяташе, че е безсмислено да обяснява. Отчаяна да спре Джина да се обади в полицията, Лили се опита да грабне телефона ѝ, но не успя. Разочарована и засрамена, тя взе тухла от земята, готова да я хвърли по Джина. "Г-н Джаксън, моля, внимавайте къде стъпвате," каза Джак с уважителен тон, указвайки пътя. Изражението му се промени, когато забеляза Джина и Лили след пожара. "Какво правите тук? Тази зона е опасна, не знаете ли?" Лили почувства как сърцето ѝ прескочи удар, когато тухлата, която държеше, падна на земята. Обръщайки се, първият човек, когото забеляза, беше Гейбриъл, стоящ хладнокръвно до Джак. С аура, студена като лед и невероятно красив външен вид, Гейбриъл беше гледка, която си заслужава да се види. Сърцето на Лили трепна. "Защо г-н Джаксън е тук? Последното му посещение по време на годишнината на училището предизвика истинска сензация." Виждайки шанса си, Лили се втурна към Джак, изтърсвайки: "Г-н Баркър, трябва да съобщя нещо! Шкафчето на Джина съдържаше две кутии с някаква неизвестна течност, вероятно запалима или експлозивна. Подозирам, че тя стои зад пожара!" Джак, вече загрижен, извика: "Джина, спри веднага!" Когато Джина се обърна, погледът ѝ се срещна с този на Гейбриъл. Бяха се срещали и преди, но не се познаваха добре. Въпреки това, тя почувства необичайна топлина в погледа му. "Дали си въобразявам?", помисли си тя, отхвърляйки го. "Какво чувам от Лили?", попита Джак. Джина хладно отговори: "Това са просто бутилки с лекарства, не експлозиви. И докато сме на тази тема, бихте ли разследвали и опита за кражба на Лили?" Интересът на Гейбриъл се събуди. "Болна ли си?" Джина, озадачена от внезапната му загриженост, отговори: "Не, добре съм." "Какво, по дяволите, говориш? Кой те е откраднал?", отрече Лили. "И как разбра какво има в шкафчето ми, ако не си го разбила?", отвърна Джина. Лили се паникьоса. "Как можеш да докажеш, че това не е бензин?" Джина отвърна: "Първо докажи твърдението си. Покажи ми доказателство, че е бензин." Опитвайки се да успокои ситуацията, Джак се намеси: "Стига! И двете, в кабинета ми, веднага!" Гейбриъл обаче се намеси: "Пропуснахте ли, че тя се опитваше да нарани някого?" Джак осъзна, спомняйки си действията на Лили, че ако бяха закъснели, Джина можеше да бъде сериозно наранена. "Просто се шегувах!", протестира Лили. "Шегуваш се? Откога вдигането на тухла е смешно?", сарказмът на Джина беше хаплив. Джак реши на място. "Под наблюдение си, Лили. Махай се, преди да създадеш още проблеми." Джина наблюдаваше сълзливото излизане на Лили без следа от удовлетворение. В крайна сметка, за Джина, Лили беше просто един от слугите на Оливия. "Да се справиш със слуга едва ли се брои за победа," помисли Джина. Опитвайки се да се върне назад, Лили заекна: "Съжалявам, Джина. Сгреших, като разбих шкафчето ти и се намесих в нещата ти. Извинявам се. Позволи ми да се реванширам, ще платя за щетите!"