Джина погледна Лили отгоре, която плачеше с глас. Тя добре знаеше, че сълзите на Лили не са от разкаяние, а от страх от наказание. Със студен смях Джина заповяда: "Махай се." 'Идиотка', помисли си Джина, нежелаеща да губи и секунда повече за нея. Лили се измъкна набързо, твърде объркана, за да поздрави дори Джак, докато си тръгваше. Джина погледна Габриел и хладно каза: "Благодаря. Довиждане." "Искаш ли да те закарам?" Погледът на Габриел беше фиксиран само върху Джина, сякаш тя беше единствената на света. Джина се почувства неловко от необяснимата готовност на Габриел, мислейки си: 'Г-н Джаксън, изведнъж играе добрия самарянин? Нещо не се връзва.' "Не, благодаря", отговори тя. Веднага след като Джина отказа, Габриел извади визитка, нежно хващайки ръката ѝ и поставяйки визитката в дланта ѝ. "Обади ми се за каквото и да е", предложи Габриел с мек глас. Джак гледаше с недоверие, вътрешно удивен. 'Дори не мога да взема директната линия на г-н Джаксън. Да не би да си пада по нея или нещо такова?' Въпреки нежеланието си да дължи на когото и да било каквото и да било, Джина не искаше да пренебрегне Габриел пред другите, така че прие визитката. Погледът на Габриел остана върху отстъпващата фигура на Джина, докато тя не изчезна от погледа му. Той почувства облекчение, че Джина изглежда невредима. ***** Чак по-късно Джина най-накрая имаше момент да провери телефона си, само за да открие, че е бомбардиран с досадни съобщения от семейство Милър, които дори стигнаха дотам, че смениха номерата си, за да я тормозят. 'Това става нелепо. Време е да ги отрежа завинаги', помисли си тя. Отговорът ѝ беше рязък. [Тази вечер. Scrumptuous Delights, стая 0826.] Scrumptuous Delights беше ресторантът, който семейство Милър беше избрало за тяхната така наречена семейна вечеря, пригодена към предпочитанията на Оливия, чак до прекомерното количество кориандър във всяко ястие, въпреки отвращението на Джина към него. Джина почти не беше докоснала храната си този ден, не че някой се интересуваше. Междувременно, обратно в имението на Милър, Джеймс плесна бедрото си. "Кучката най-накрая отговори. Иска ни в Scrumptuous Delights. Мисли, че една вечеря може да оправи нещата?" Ела, с презрителен поглед, каза: "Сякаш ще я оставим толкова лесно. Тя не е нищо друго освен карък за всички нас." Спомняйки си за срещата си с Габриел и последвалото фиаско с гумите, Джеймс си помисли: 'Точно мой късмет, занимаването с Джина носи само проблеми.' Оливия, едва прикривайки самодоволството си, се намеси: "Мамо, бате, оставете ме да се оправя с Джина тази вечер." Ела, видимо притеснена, протестира: "Скъпа, как мога да те оставя да се изправиш срещу нея сама? Ами ако се нахвърли? Вече пострада заради нея веднъж." Опитвайки се да изглежда благородно, Оливия отговори: "Не се притеснявай, мамо. Спомни си, врачката каза, че съм благословена. Мога да се справя с нейното проклятие. Оставете ме да се справя с това." Сърцето на Ела я болеше, желаейки повече от всякога Оливия да беше нейна. 'Жестоките шеги на съдбата.' Тя въздъхна. "Няма начин, ти не си готова да се занимаваш с тази заплаха. Тя дори не пощадява Лиъм. Кой знае на какво е способна? Всички отиваме тази вечер, да видим какво крои тази хлапачка!" заяви Ноа яростно. Ела, защитнически настроена както винаги, успокои Оливия. "Не се притеснявай, скъпа. Няма да позволя да те унижи. Ще я накараме да моли за прошка." Опитвайки се да потисне ликуването си, Оливия се закашля. Ела веднага се напрегна, питайки: "Какво има, скъпа? Добре ли си?" "Добре съм, мамо. Ще отида да си почина в стаята си." Оливия се престори на слаба, тръгвайки навън. "Разбира се, скъпа. Иди да си починеш", каза Ела тихо, наблюдавайки Оливия да си отива с нежни очи. Обратно в стаята си, Оливия получи обаждане от Лили. "Оливия, трябва да ми помогнеш да съборя тази кучка Джина!" Оливия завъртя очи, раздразнена от глупостта на Лили, че е била хваната на местопрестъплението от попечител по време на опита ѝ да саботира Джина. Лили не спомена имена, така че Оливия просто предположи, че е някой стар човек като Джак. С подигравка Оливия каза: "Не се поти за дреболии. Дори няма да трябва да си мръдна пръста. Просто прави каквото ти казвам." Лили беше цялата в слух и след като получи плана, самодоволна усмивка обхвана лицето ѝ. "Разбрах." След като затвори, Лили беше край пътя, проклинайки: "Джина, кучко, задникът ти е мой!" Това, което тя не знаеше, беше, че наблизо е паркиран Rolls Royce с Габриел вътре, който улови всяка дума от нейната тирада. Веждите на Габриел се сключиха, светкавица от злоба в очите му, докато се обаждаше на Джак. Джак отговори веднага: "Г-н Джаксън? Има ли нещо друго?" "Премахнете условното освобождаване на Лили. Изключете я." Гласът на Габриел внезапно стана леден. Джак се разтрепери, знаейки добре, че веднъж щом Габриел вземе решение, няма промяна. "Добре", каза той. След разговора по телефона погледът на Габриел се помрачи, мълчаливо ругаейки: 'Никой не се заяжда с Джина и не му се разминава.' ***** С падането на нощта семейство Милър се отправи към Scrumptuous Delights и нахлу в частната стая, само за да я намери празна. Точно когато се чудеха дали не са били изиграни, Джина се появи. Тя беше в добро настроение, лекият ѝ грим подчертаваше и без това зашеметяващите ѝ черти. Оливия, забелязвайки, че вниманието на семейството ѝ е изцяло върху Джина, стисна юмруци, бързо опитвайки се да ги дръпне назад. "Джина, излей всичко, което искаш върху мен, просто пощади мама и брат. Не ми трябва твоето съжаление. Извини се на тях и нека просто да бъдем едно голямо щастливо семейство, добре?" Джина не можа да не се засмее на драматичния акт на Оливия, отговаряйки саркастично: "Наистина? Автомобилна катастрофа само преди два дни и ето те, играеш ролята на добре? Оливия, ти си по-корава, отколкото си мислех." След това, с подигравка, тя добави: "Като хлебарка." Оливия беше вбесена, мислейки си: 'Тази кучка току-що ме нарече хлебарка?'