"Виж, мамо! Оттук можем да видим всичко!" възкликна Саманта, влизайки в просторната и елегантно обзаведена стая с изглед към града. Евелин се усмихна, сърцето ѝ преливаше от любов към дъщеря ѝ. "Да, можем. Гледката е прекрасна," каза Евелин, гледайки как Саманта се затича към прозореца и притисна нос към стъклото. Пиколото остави багажа им и подаде ключовете от стаята на Евелин. "Ако имате нужда от нещо, не се колебайте да се обадите на рецепцията." "Благодаря," отвърна Евелин, давайки му бакшиш. Когато той си тръгна, тя се обърна към Мая. "Можеш да се освежиш и да си починеш. Аз ще се погрижа за Сам. Утре ти ще трябва да я гледаш. Имам много важна среща утре." Мая кимна. "Не се притеснявай за нищо. Ще се справим. Планираме да разгледаме детската площадка утре." Евелин се усмихна благодарно. "Благодаря ти, Мая. Не знам какво бих правила без теб," каза Евелин, докато Мая се отдалечаваше към стаята си. "Мамо, имам нов приятел," обяви Саманта, която гледаше през стъклото, и се върна при майка си. "Вече ли?" попита Евелин, забавлявайки се от способността на Саманта да се сприятелява толкова лесно. "Да. Казва се Рек и ми разказа за детската площадка," каза Саманта и Евелин се усмихна. "Разбирам. Надявам се, че ще играеш с Рек на детската площадка утре," каза Евелин, мислейки, че Рек е дете на нейната възраст. "Сега, стига приказки. Време е да се освежим," обяви Евелин, преди Саманта да успее да каже нещо друго. След като настани Саманта за през нощта и се увери, че Мая се чувства удобно в другата стая, Евелин отдели малко време за себе си. Тя застана до прозореца, гледайки към града, който някога познаваше толкова добре. Списанието, в което работеше, ѝ беше възложило важна и на пръв поглед невъзможна задача, която беше свързана с повишението ѝ. Трябваше да убеди неуловимия милиардер и главен изпълнителен директор Дерек Стоун да се съгласи на интервю. Това беше подвиг, който нито една медийна къща или репортер не беше успял да постигне, и тя трябваше да го направи, ако искаше да бъде повишена. Тя си беше записала час при Дерек Стоун, преди да пътува насам, и на сутринта щеше да се възползва от възможността, която я очакваше, но засега трябваше да си почине и да подготви ума си. На следващата сутрин, след бърза закуска, Евелин остави Саманта на грижите на Мая и напусна хотела за Стоун Корп. Докато таксито се движеше из града, проправяйки си път през сутрешния трафик, Евелин гледаше през прозореца, чувствайки как вълна от носталгия я обзема. Улиците изглеждаха едновременно познати и странни, напомняне за това колко време беше прекарала далеч оттук. Отблъсквайки мислите за миналото, Евелин се съсредоточи върху предизвикателствата на настоящето. От събуждането си се опитваше да измисли различни начини да убеди г-н Стоун да даде интервюто, и дори когато таксито спря пред компанията, тя все още нямаше представа как да го убеди. Какво можеше да каже, което да е различно от всичко, което беше чувал през всичките тези години от хора, дори много по-опитни от нея? Докато влизаше във високата офис сграда на Стоун Корп, нервите ѝ се обтегнаха. Умът ѝ беше толкова съсредоточен върху срещата ѝ с г-н Стоун, че не забеляза познатата фигура, покрай която мина, докато не чу името си. "Евелин?" Тя се обърна, когато чу познатия глас и го видя - Майкъл. Идиотът, за когото беше пропиляла скъпоценните си години. Копелето, което се беше опитало да я измами да се омъжи за него, когато не я обичаше. Той изглеждаше точно както го помнеше, и гледката му я дразнеше дори повече сега, отколкото преди шест години. Как изобщо се беше влюбила в толкова подъл човек? Как беше могла да забрави, че той работи тук? В стремежа си да остави миналото зад себе си, тя беше забравила, че Дерек Стоун е негов братовчед. Дали Майкъл щеше да бъде пречка? Тя се замисли, докато го игнорираше и се обърна да си тръгне, но той я хвана за ръката. "Това наистина ли си ти?" попита Майкъл, гласът му беше примесен с недоверие, "Какво правиш тук, след като изчезна за шест години, без дори да си направиш труда да се извиниш или да обясниш защо отмени сватбата? Имаш ли представа колко срам причини на мен и семейството ми?" попита той, а челюстта на Евелин се стегна, докато откъсваше ръката си от неговата. "Ако не искаш да вдигаш сцена тук, продължи по пътя си и се дръж така, сякаш не ме познаваш," предупреди тя студено, шокирайки Майкъл. Преди той да успее да се съвземе от шока си, тя се отдалечи и влезе в асансьора, надявайки се да избегне всякакво по-нататъшно взаимодействие с него. Последното нещо, от което се нуждаеше, беше конфронтация с Майкъл, особено не сега и определено не тук. Майкъл беше объркан и ядосан, докато я гледаше да си тръгва. Без да губи време, той извади телефона си и набра номера на Сандра. "Няма да повярваш на кого току-що попаднах," каза той в момента, в който разговорът се свърза. "На кого?" попита Сандра, гласът ѝ беше любопитен. "На Евелин." "Евелин? Сигурен ли си?" Гласът на Сандра се повиши от изненада. "Щях ли да ти звъня, ако не бях сигурен? Конфронтирах се с нея, но тя напълно ме игнорира," каза Майкъл, все още чувствайки се раздразнен от отношението ѝ. "Къде я видя?" попита Сандра, в гласа ѝ имаше нотка на скептицизъм. "Точно тук в компанията," каза той, чудейки се кого е дошла да види. "Предполагам, че не знаеш защо е там. Можеш ли да разбереш с кого е дошла да се срещне и защо? И може би можеш да я проследиш, когато си тръгне, и да видиш къде се е крила през цялото това време," предложи Сандра. "Разбира се. Ще трябва да отменя срещата си. Ще ти се обадя по-късно," каза Майкъл, преди да затвори. Докато Майкъл бързаше към асансьора, за да види дали може да настигне Евелин, Евелин беше въведена в офиса на Дерек от секретарката му. Поемайки дълбоко въздух, Евелин отвори внушителната врата на офиса, трепет на нервност премина през нея, докато влизаше в офиса на неуловимия Дерек Стоун.