Дерек се събуди и се обърна, протягайки се инстинктивно, но ръката му докосна само хладни чаршафи. Замаян, той отвори очи, присвивайки ги от слънчевата светлина. Когато видя, че другата страна на леглото е празна, той седна, все още обвит в остатъците от съня, и се огледа в тихата стая. Погледна часовника на нощното шкафче - осем сутринта беше. Той се намръщи и прокара ръка през разрошената си коса. Прехвърли краката си отстрани на леглото, стъпвайки върху плюшения килим. Изправи се, протегна се и направи бавна обиколка на апартамента. Дрехите ѝ ги нямаше, забеляза той. Единствената следа от нея беше финият аромат, който все още се носеше във въздуха. Ароматът ѝ се задържаше в стаята, слаб, дразнещ спомен за нейното присъствие. Той си спомняше ясно нощта: интензивността, страстта, начина, по който нейното присъствие беше запалило нещо в него. Но сега тя си беше отишла. Разочарование го гризеше. Той току-що се беше върнал в страната предния ден и смяната на часовите зони го беше ударила силно. Беше спал по-дълбоко от седмици и в дълбокия си сън не я беше чул да си тръгва. Дерек грабна телефона си от нощното шкафче и набра номера на шофьора си. Звънна два пъти, преди да чуе познатия глас. "Добро утро, господин Стоун." "Дамата от вчера, колата ѝ още ли е паркирана отвън?" попита Дерек, без да се занимава с любезности. "Не, господине", отговори шофьорът. "Не видях колата, когато пристигнах преди час." Той изруга под носа си, благодари на шофьора и затвори. Закрачи из стаята, умът му препускаше. Нямаше как да я намери, никаква представа коя е или къде е отишла. Осъзнаването само засили разочарованието му. Пое дълбоко въздух, заставяйки се да се успокои. Нямаше какво да направи сега, освен да се надява, че по някакъв начин тя ще се появи отново. Засега трябваше да се приготви за сватбата на братовчед си. Отхвърляйки раздразнението си, той се отправи към банята, за да се изкъпе и обръсне. Горещата вода не облекчи напрежението в мускулите му. Мислите му постоянно се връщаха към нея - стона ѝ, докосването ѝ, начина, по който го беше накарала да се почувства жив. Но сега тя си беше отишла, оставяйки след себе си само спомен. Дерек излезе от душа и се подсуши с кърпа, като умът му постепенно се пренасочи към събитията от деня. Облече се старателно, избирайки свежа бяла риза и добре ушит костюм. Докато закопчаваше ръкавелите си, телефонът му звънна. Беше майка му. "Добро утро, мамо", поздрави той, придържайки телефона между ухото и рамото си, докато довършваше обличането. "Дерек, скъпи, добре ли си? Току-що чух за инцидента..." "Добре съм. Не съм пострадал", увери я бързо той. "Добре. Трябва да се прибереш вкъщи", каза тя, гласът ѝ беше примесен със спешност. "Вкъщи? За какво?" повтори той объркано. "Ами сватбата?" "Отменена е, скъпи. Няма да има сватба", отговори тя. "Булката заряза братовчед ти. Сватбата е отменена." Дерек замълча, забравяйки за ръкавела си. "Какво се е случило?" "Нямам представа", въздъхна майка му. "Просто се прибери вкъщи. Надявам се, че Майкъл ще обясни всичко на всички ни." "Ще бъда там скоро", каза той, прекратявайки разговора. Той се загледа в отражението си в огледалото, умът му се мяташе. Булката беше зарязала братовчед му? Този ден се очертаваше много по-сложен, отколкото беше очаквал. Завърши бързо обличането и грабна ключовете и портфейла си, пъхайки ги в джобовете си. С един последен поглед към стаята, той напусна апартамента, ароматът на парфюма ѝ все още едва доловимо се носеше във въздуха, призрак от предишната нощ. Загледа се през прозореца, докато шофьорът го караше към семейната му къща, мислите му бяха заплетен хаос от разочарование и любопитство. Коя беше тя? Защо си беше тръгнала без дума? И какво, по дяволите, се беше случило със сватбата на братовчед му? Когато пристигна, майка му го посрещна на вратата, лицето ѝ беше измъчено от безпокойство. "Радвам се, че си тук", каза тя, притискайки го в кратка прегръдка. "Какво става?" попита Дерек с любопитство. Майка му въздъхна. "Да отидем в кабинета. Баща ти е там", каза тя и поведе Дерек към кабинета. "Какво е това за Майкъл, че е бил изоставен?" попита Дерек веднага щом вратата се затвори зад него. Майка му поклати глава, изглеждайки едновременно ядосана и примирена. "Според майка му, тя е била навън цяла нощ с любовника си. Появила се рано тази сутрин, обявила, че няма да има сватба, и отказала да се обясни. След това си събрала багажа и си тръгнала." Дерек се намръщи. "Просто така?" попита той, настанявайки се на стола срещу баща си. "Просто така", потвърди тя. "Горкият Майкъл. Сигурно е съкрушен", каза Дерек и майка му кимна. "Това е такава бъркотия. Можеш ли да си представиш колко срам и унижение трябва да понесе семейството? Не мога да повярвам, че някога е искал да се ожени за някой толкова безотговорен", каза майка му и Дерек въздъхна. "Е, предполагам, че развален годеж е по-добре от развален брак", посочи Дерек. "Може да се каже. Сега, когато се върна, да поговорим за компанията. Оттеглям се, за да поемеш ти на следващото събрание на акционерите", обяви баща му. "Когато казваш поемане, имаш ли предвид като твоя марионетка, за да можеш да дърпаш конците зад кулисите, или имаш предвид, че ще се отдръпнеш напълно и ще ме оставиш да се справям с бизнеса?" попита той с повдигната вежда, а баща му се засмя. "Ще те оставя да правиш своето нещо. Стар и уморен съм. Всичко, което искам, е да се пенсионирам и да прекарвам цялото си време в игра на голф", каза баща му и този път Дерек се засмя. "Ти си само в началото на шейсетте си години. Изобщо не си стар. И нямам проблеми с поемането, стига да не очакваш от мен да стоя пред камерите и да рецитирам думи, които не означавам, или да се преструвам на някой, който не съм", каза той лесно, а баща му кимна. "Разбирам желанието ти да не бъдеш под обществен контрол и винаги съм го уважавал. Няма да спра сега", каза той и Дерек кимна. "Тогава предполагам, че съм готов да поема юздите на ръководството от теб."