В момента, в който устните му докоснаха нейните, Евелин се вцепени. Беше чувала за тормоз на работното място и как влиятелни хора обичат да злоупотребяват с властта си, но никога не би си помислила, че ще стане жертва на това. Никога не би си представила, че някой като Дерек Стоун ще се държи по този начин, помисли си Евелин, усещайки как гневът нараства в нея. Тя го отблъсна и отстъпи назад, зелените й очи святкаха от гняв, а лицето й бе пламнало червено: "Какво означава това?", попита тя гневно, стискайки юмруци, за да се сдържи да не го удари. Дерек не можеше да повярва, че тя все още не си спомня, дори след въпросите, които току-що зададе, за да събуди паметта й. "Предполагам, затова не обичате да давате интервюта или да искате снимките ви да бъдат публикувани. Не искате никой да ви види какъв човек сте", каза тя, а той изсумтя. "И за какъв човек ме смяташ, Ив?", попита той, а тя го изгледа ядосано, че се обръща към нея така, сякаш са приятели. "Не мисля, че сме достатъчно близки, за да ме наричате с това име", каза тя с язвителен тон. "Не трябва ли да се опитвате да ме убедите да приема молбата, за която сте тук?", попита Дерек, забавлявайки се с изблика й на гняв. Тази жена беше доста различна от тази, която беше срещнал. Тогава беше емоционална бъркотия, но тази жена тук изглеждаше солидна. "Ще се съгласите на интервюто", каза тя, решавайки да не го моли. "Аз ли? Защо да го правя?", попита Дерек, сядайки на ръба на бюрото си и я наблюдавайки. "Защото, ако не го направите, ще ви разоблича като отвратителното прасе, което сте. Може би сте се измъквали с това мръсно отношение, но аз съм различна. Няма да ви позволя да се измъкнете толкова лесно", заплаши тя, а той се засмя. "Нека да разбера правилно. Казвате, че ще кажете на всички, че съм ви налетял и целунал, ако не направя интервюто?", попита той с недоверие. "Точно така", каза тя, а той се подсмихна. "Това не е ли изнудване?", попита той, а тя сви рамене. "Наречете го както искате. Ти ме тормози", каза тя сухо. "Ако има някой, който е тормозил някого между нас двамата, това си ти, Евелин Куин, не аз", каза той, а тя повдигна вежда. "Наистина? Ще го направиш моя дума срещу твоята?", попита тя, а той се усмихна. "Нямаш никакви доказателства, че съм направил нещо на теб. Но аз имам доказателства за това, което ти направи", каза Дерек и тя се намръщи. "За какво говориш?", попита тя объркано. "Трябва да кажа, че съм наранен, Ив. Наистина нарани чувствата ми и нарани егото ми", каза той, а тя се намръщи, чудейки се защо продължава да звучи така, сякаш я познава. "Срещали ли сме се преди?", попита Евелин сега, тъй като колкото повече го гледаше, толкова повече започваше да си мисли, че й е познат. "Искаш ли да правиш секс с мен?", попита Дерек и когато видя проблясъка на възмущение в очите й, той поклати глава. "Това беше въпросът, който ми зададе ти, Евелин. Как можеш толкова лесно да ме забравиш, след като ме помоли да правя секс с теб?", попита той, преди тя да успее да каже каквото и да било. Сърцето на Евелин подскочи и от устните й се изтръгна въздишка, когато я обзе признание. Как можеше да не го е разпознала? Тези очи, които толкова приличаха на очите на Саманта. Умът й се върна към онази нощ и когато събра всичките му действия, й стана ясно кой е той. Тя отстъпи назад в отричане: "Не знам кой си или за какво говориш", отрече тя, без да среща погледа му, въпреки че бузите й, които преди малко бяха пламнали от гняв, сега бяха пламнали от срам. Нямаше как да признае, че е била онази развратна дама, която беше срещнал преди шест години. Устните на Дерек потрепнаха. Беше видял проблясъка на признание в очите й, преди тя да отвърне поглед, така че сега знаеше, че тя знае точно кой е той. "Спомняш ли си сега, нали? И така, кой от нас трябва да обвини другия в сексуален тормоз?", попита Дерек и я наблюдаваше как очите й се стрелкат към вратата, сякаш търсеше изход. "Мисля, че имате грешен човек. Може би трябва да пренасрочим тази среща за друг път", каза Евелин, обръщайки се към вратата, но Дерек хвана ръката й. "Защо да не ти събудя паметта тогава?", попита той, привличайки я грубо към себе си. "Какво..." Дерек отново смачка устните си върху нейните и този път нямаше нищо нежно в това. Евелин постави и двете си ръце на гърдите му и го отблъсна: "Спри! Моля те, спри!", замоли тя, когато почувства как тялото й се пробужда от докосването му. Дерек спря и я погледна. Когато тя не срещна погледа му, той постави пръст под брадичката й, за да го погледне: "Спомняш ли си сега?", попита той, предизвиквайки я с очите си да го отрече отново. Бавно тя отпусна ръцете си отстрани: "Съжалявам, трябва да вървя", каза тя и без да чака да каже и дума, се обърна и избяга от кабинета му. Дерек имаше самодоволна усмивка на лицето си, докато я гледаше да си тръгва, но не направи опит да я подгони или да я спре. Не се страхуваше, че няма да я види отново, тъй като знаеше, че ще се върне. В крайна сметка тя беше дошла при него по работа. И дори ако реши да не се върне, той лесно ще я намери. Сега не само знаеше името й, но и знаеше къде работи и факта, че е много необвързана, помисли си той с усмивка. Дерек не можеше да не се почувства доволен от себе си, че е върнал паметта й. Сега тя вече не можеше да го отрече.