Точно шест години след като Евелин напусна баща си и замина от страната в утрото на сватбата си, тя се върна със Саманта, нейната петгодишна дъщеря, и Мая, тяхната доверена бавачка от години. Преди шест години тя не само напусна дома си, тя напусна страната, и сега се връщаше. Не защото имаше каквото и да е желание да се изправи пред миналото си или да се срещне с баща си, а защото искаше да се върне в страната, в която е родена, със своето малко момиченце. Образи от последните шест години преминаха пред очите ѝ – измамата на Майкъл, предателството на Сандра, внезапното заминаване, самотата в чужда страна и неочакваната бременност. Вълна от гняв я прониза, когато си помисли за ултиматума на баща си към нея в онова утро преди шест години – брак с Майкъл или да бъде отхвърлена. "Трябваше да се справи по-добре", промърмори тя под носа си, както винаги правеше, когато преиграваше случая в главата си. Все още я болеше и я ядосваше всеки път, когато си спомняше как баща ѝ беше реагирал, когато е трябвало просто да се опита да я накара да се отвори за причината, поради която отмени сватбата. Всичко това нямаше значение сега. Всичко, което имаше значение, беше нейното малко момиченце. Саманта сега беше радостта на живота ѝ и най-добрата част от живота ѝ беше да бъде майка на Саманта. Поглеждайки надолу към Саманта, която спеше дълбоко и се беше сгушила до нея, сияйна усмивка озари лицето на Евелин. "Моята радост", прошепна тя с глас, изпълнен с емоция, докато се наведе и целуна челото на Саманта. Саманта, усещайки устните на майка си, сънено отвори очи и върна усмивката, преди да заспи отново. Вглеждайки се в сините очи на Саманта, за които вярваше, че Саманта е наследила от баща си, споменът за нейната безгрижна нощ с непознатия изплува на повърхността. Тя отблъсна спомена, без да иска да мисли за него или за непознатия, който ѝ беше подарил най-добрия секс в живота ѝ и най-добрия подарък в живота ѝ – Саманта. Тя не искаше да мисли за това как беше спала с непознат, чието име не знаеше и чието лице не можеше да си спомни, в отчаян опит да притъпи болката от предателството. Без значение колко страхотен беше сексът или факта, че понякога си мислеше за това как един съвършен непознат беше успял да я накара да се чувства толкова добре, тя не искаше да се задълбочава в това. Особено не когато дори не беше сигурна, че ще може да разпознае непознатия, ако някога отново се срещнеше с него. Докато таксито ги караше към резервирания им хотел, Саманта бърбореше безкрайно, докато гледаше през прозореца, задавайки въпроси, на които Мая с удоволствие отговаряше, докато Евелин беше заета с мислите си. Гласът на шофьора на таксито я изтръгна от унеса ѝ. "Пристигнахме, госпожо", обяви той, спирайки пред луксозния хотел "Стоунс Палас". Евелин му благодари, поровейки леко, докато плащаше таксата, докато нейните повереници излизаха от таксито. Веднага след като Евелин се обърна, за да влезе в хотела, тя спря, когато внезапно ѝ стана ясно, че стои пред същия хотел, в който беше прекарала нощта с този непознат преди шест години. Когато "Стоунс Палас" ѝ беше препоръчан като подходящ за деца хотел, тя не беше мислила много за това, преди да направи резервация тук. Дали беше съвпадение, че това беше първото място, в което отсядаше след шест години отсъствие? Същото място, където беше прекарала последната си нощ тук и където дъщеря ѝ беше зачената? В стомаха на Евелин се стегна възел от нервно вълнение. Беше странно съвпадение, момент на пълен кръг, който я разстрои и въодушеви. Спомени, горчиво-сладки, проблясваха в краищата на ума ѝ, но тя бързо ги отблъсна и си пое дълбоко въздух, за да се успокои. Когато Евелин и малкият ѝ екипаж влязоха в лобито на хотела, униформена фигура се материализира, отнасяйки багажа им с тренирана лекота. "Добре дошли в "Стоунс Палас", госпожо. Позволете ми да помогна с багажа ви", предложи той, вече повдигайки куфарите. Евелин кимна, промърморвайки благодарностите си, преди да се обърне към Мая: "Вие двете можете да седнете там, докато аз ни регистрирам", инструктира Евелин Мая. Лобито жужеше от дейност. Кристални полилеи блестяха над главите, хвърляйки мека светлина върху плюшени кресла и позлатени рамки за картини. Вземайки ръката на Саманта, чиито очи бяха широко отворени от учудване, Мая я отведе до кадифен диван, където и двете седнаха, докато Евелин се приближи до рецепцията. "Добър вечер. Имам резервация на името на Евелин Куин." Рецепционистката, млада жена с топла усмивка, започна да пише на компютъра си. "Добре дошли, госпожице Куин. Момент само, докато извадя резервацията ви." Междувременно Мая и Саманта се настаниха на плюшен диван в лобито. Мая седеше със спокойно изражение, наблюдавайки Саманта, докато тя се оглеждаше наоколо, с широките си сини очи, поглъщайки красотата на хотела. Срещу тях фигура, прегърбена над телефон, привлече вниманието на Саманта. Любопитството я дръпна и тя се придвижи по-близо до ръба на дивана, втренчвайки се в мъжа. Сякаш усещайки погледа ѝ, той вдигна глава. Усмивка, топла и искрена, набръчка ъгълчетата на очите му, когато видя малкото момиченце, което го гледаше право в очите, с очи, блестящи от любопитство. "Здравей, малката!" поздрави Дерек с приятелска усмивка, докато оглеждаше хубавото момиченце пред себе си. "Господине, държането на този телефон толкова близо до лицето ви е лошо за очите ви!" заяви тя с ясен и звънлив глас, докато сочеше телефона му. "Сами!" смъмри я Мая, но Дерек се засмя, истински звук, който гърмеше приятно, докато сваляше телефона си, и лицето на Саманта светна в отговор. "Така ли е?" попита той, с развеселеност, танцуваща в очите му. "Кой ти каза това, малката?" "Мама", отговори Саманта със сериозността на дете, което предава мъдрост. Погледът на Дерек се премести към Мая, която сега наблюдаваше взаимодействието с леко забавление. Той предположи, че тя е майката на Саманта и ѝ предложи учтиво кимване. След това се обърна обратно към Саманта. "Е, майка ти е много мъдра. Благодаря ти, че се грижиш за мен, Сами." "Откъде знаеш името ми?" попита Саманта, с широко отворени очи от учудване, и Дерек се усмихна. "Една малка птичка ми каза", каза той, въпреки че току-що беше чул Мая да я нарича Сами, "Мога ли да те наричам Сам?" Саманта кимна ентусиазирано. "Как се казваш?" "Казвам се Рек. Отседнала ли си в хотела, Сам?" Саманта, винаги нетърпелива да сподели, кимна ентусиазирано. "Да! Ще имаме наистина хубава стая", каза тя, а вълнението ѝ преливаше. Дерек се усмихна. "Това звучи чудесно. Трябва да опиташ детската площадка на хотела. Много е забавно." Очите на Саманта се разшириха. "Детска площадка?" Дерек се засмя. "Точно така! Пързалки, люлки, цял джунглен салон - това е детски рай." Вълнението на Саманта беше осезаемо, докато тя се обърна да погледне Мая. "Можем ли да отидем?" помоли тя, подскачайки на мястото си. "Ако си добро момиче, можем да отидем утре", обеща Мая. "Обещавам да бъда добра", каза Саманта и Дерек се усмихна. Саманта се обърна обратно към него: "Имаме същия цвят на очите", каза му тя и Дерек кимна. "Така е. Може би това е знак, че трябва да сме приятели", каза той и тя поклати глава. "Не трябва да съм приятелка с непознати", каза тя с невинно изражение. "Вече не съм точно непознат, тъй като знаеш името ми и ще бъдем съседи за няколко дни, тъй като и двамата живеем тук", обясни той. "Ти също ли живееш тук? Дали стаята ти ще бъде толкова хубава, колкото нашата?" попита тя и Дерек се засмя с дълбок, сърдечен звук. "Да, живея тук. Живея тук от години. И моята стая е най-хубавата в хотела", каза той и устата ѝ оформи малко "о" от изненада. "Нямаш ли мама и дом?" "Имам мама и дом. Този хотел също е мой дом, защото го притежавам." Очите на Саманта станаха още по-големи и тя се канеше да зададе още един въпрос, когато Мая, която слушаше разговора с предпазлива усмивка, размени поглед с Евелин, която току-що беше приключила с регистрирането и ѝ беше сигнализирала да дойде. "Време е да тръгваме, Сами", каза Мая, докато ставаше, "Сега благодари на г-н Рек за времето му", каза Мая, докато хващаше ръката на Саманта. "Благодаря ви, г-н Рек", каза Саманта учтиво. Дерек ѝ се усмихна. "Насладете се на детската площадка, преди да си тръгнете", каза той и Мая му кимна учтиво, преди да си тръгне със Саманта. Дерек се облегна назад на стола си, амислена гримаса замени предишната му усмивка. Въпреки че обичаше децата, малкото момиченце Сам, с ярките си очи и властни изказвания, беше раздвижило нещо неочаквано в него. Топлина, нежност, която не можеше да обясни, и по някаква причина искаше да я види отново. Дерек поклати глава, отхвърляйки странното чувство, докато връщаше вниманието си към телефона си. Този път се увери, че не доближава телефона твърде близо до лицето си.