Шермейн не очакваше, че един обикновен масаж ще се превърне в клопка. Тя си помисли: "Рут наистина се справи като майка – прави всичко възможно, за да съсипе имиджа ми и да саботира годежа ми с Джошуа, само за да натика Уенделин на моето място." Тя предполагаше, че след като Джошуа ясно заяви позицията си, Рут най-накрая ще се откаже. Но очевидно беше надценила интелигентността на Рут. Или пък пристрастията на Рут бяха замъглили всякаква преценка. Шермейн се чудеше: "Как е възможно някой като Рут да ми е майка? Просто не го разбирам." Изражението ѝ остана непроменено, докато гледаше козметичката, която се мяташе във водата. Гласът на Рут прозвуча остро с укор. "Виж какво направи." Тя протегна ръка и издърпа козметичката от басейна. Козметичката беше подгизнала от главата до петите, кашляше от цялата вода, която беше погълнала, и изглеждаше напълно жалка. Рут продължи. "Тя просто ти правеше нормален масаж. Какво е могла да направи, за да те обиди? С такъв нрав като твоя, кой може да стои около теб? Честно казано, трябва да ти наема треньор по етикет, за да те научи на някои прилични обноски, преди хората да започнат да мислят, че съм се провалила като майка." Шермейн стоеше там и изслушваше как Рут продължава да бърбори. Сейди Сътън отбеляза: "Шермейн, не ме разбирай погрешно, но наистина трябва да намалиш този нрав. Дори и техниката ѝ да е била отвратителна, можеше просто да го кажеш. Наистина ли трябваше да я бутнеш в басейна?" Лоти Маршал се намеси също: "Защо трябва да усложняваш нещата на това бедно момиче?" Мария Бъртън се присъедини към хора. "И ти си наследницата на семейство Жан. Трябва да мислиш за репутацията на семейството си, преди да действаш така. Не давайте на хората повод да клюкарстват." Трите дами започнаха да бърборят с Рут, отклонявайки се към всякакви глупости. С техните гласове, бръмчащи в ушите ѝ, Шермейн почувства как главата ѝ пулсира. Лицето ѝ остана каменно, докато изсъска: "Замълчете." Трите дами моментално замръзнаха, зашеметени от силата на присъствието ѝ. Рут остана напълно спокойна и каза: "Уенди, иди горе и донеси дрехи за преобличане на тази дама." "Добре, мамо." Уенделин току-що се беше върнала в хола, когато видя Джеймисън и Джошуа да слизат по стълбите. Тя се приближи до тях и ги поздрави: "Татко, господин Йорк." Джеймисън кимна в отговор, но Джошуа дори не я удостои с внимание. Уенделин леко сведе поглед и прехапа устни. "Всички казват, че Джошуа винаги е перфектният джентълмен с жените, така че защо се държи точно обратното с мен?", чудеше се тя. Но отговорът беше очевиден. Единствената причина, поради която се отнасяше към нея толкова студено, беше заради Шермейн. Джеймисън попита: "Къде е Шермейн?" "Тя е в задния двор", отговори Уенделин. Джеймисън каза: "Иди я извикай, за да изпрати господин Йорк." Уенделин се поколеба, изглеждайки раздвоена. "Татко, не мисля, че ще дойде. Шермейн току-що бутна козметичка, която дойде да ѝ направи масаж на лицето, в басейна. Мама е там и я чете конско в момента." Изражението на Джеймисън леко се промени. "Още една бъркотия?", помисли си той. Той погледна лицето на Джошуа, но Джошуа не издаде нищо, изражението му беше непроницаемо както винаги. Джеймисън се замисли за момент, след което каза: "В такъв случай ти изпрати господин Йорк вместо нея." "Добре", отговори Уенделин. В края на краищата тя беше послушната осиновена дъщеря, която беше останала до Джеймисън в продължение на години. Той знаеше точно какво си мисли Уенделин. Джеймисън прецени, че да ѝ даде момент насаме с Джошуа е най-малкото, което може да направи. Джеймисън си помисли: "Ако наистина има какво е нужно, за да спечели Джошуа и да се омъжи в семейство Йорк, тогава браво на нея. Това би бил много по-достоен брак от това Шермейн да се озове с него." Но в следващата секунда тази надежда беше разбита. Джошуа не даде на Уенделин и най-малкия шанс. "Няма нужда", отговори хладно Джошуа. "Ако Шермейн не може да дойде при мен, аз ще отида при нея." Джеймисън почувства как неловкостта се настанява. "Добре", каза той, като най-накрая се отказа от идеята. "Накъде е задният двор?", попита Джошуа. "Аз ще те заведа", каза Джеймисън. Уенделин стоеше там съвсем сама, тиха болка притискаше гърдите ѝ. Тя си помисли: "Само защото съм осиновена, Джошуа дори няма да ми даде шанс." Междувременно, в задния двор, Шермейн стисна червените си устни. Козметичката ридаеше, докато се оплакваше на Рут, настоявайки, че техниката ѝ винаги е била най-добрата в спа центъра, че никой клиент никога не е оставял лош отзив и че няма начин да е била прекалено груба. Тя настояваше, че е просто обикновен човек, който не би посмял да обиди семейство Жан или тяхната наследница. Беше ясно какво има предвид козметичката – Шермейн беше тази с лошия нрав, неразумна и невъзможна за справяне, тормозеща някой като самата козметичка, която няма сила да отвърне. Под слънчевите лъчи Джошуа се приближаваше с уверена стъпка. Пейзажът не беше нищо особено, но с него в кадър изведнъж изглеждаше като нещо извадено направо от маслена картина – богато и живописно. Погледът му падна върху Шермейн. Тя изглеждаше зашеметяващо. В изражението ѝ имаше хлад, намек за усмивка играеше на устните ѝ, спокойна и дистанцирана. За Джошуа беше като да наблюдава как черна роза бавно разцъфва, ароматът ѝ опияняващ, но смъртоносен. Трите дами бяха първите, които забелязаха Джошуа да върви до Джеймисън. Израженията им се промениха, изненада проблясна по лицата им, последвана от завист, че семейство Жан всъщност може да установи връзка със семейство Йорк. Очите на Рут се стрелнаха насам, докато тя бързо зае обичайния си вид на морално превъзходство. "Шермейн, наистина съм разочарована от теб. Кога ще престанеш да ме караш да се тревожа?" "Мамо, защо не ми вярваш?", Очите на Шермейн заблестяха, сякаш бяха покрити със сълзи, гласът ѝ беше пълен с болка. Тя изглеждаше сърцераздирателно уязвима и красива, всички ръбове и бодли внезапно прибрани. Тази мекота я правеше почти невъзможно да не я съжалиш. Рут се поколеба. Шермейн винаги е била остра и предизвикателна, но сега тази внезапна промяна хвана Рут напълно неподготвена, оставяйки я в недоумение как да отговори. "Нима каквото и да кажа или направя, никога няма да ми повярваш?", Очите на Шермейн се насълзиха, гласът ѝ беше дрезгав от тъга. "Кажи ми – коя е наистина твоята дъщеря, тя или аз? Вчера вечерта беше така. Днес е същото. Никога не питаш какво наистина се е случило. Просто скачаш направо да ме обвиняваш. Първото нещо, което правиш, е да вдигнеш ръка, за да ме удариш. Ако наистина те дразня толкова много, ще напусна семейство Жан. Няма да бъда повече твоя дъщеря. Няма нужда да си толкова жестока с мен. Права си. Не съм израснала с напътствията на теб и татко през всичките тези години. Така че как бих могла да стана перфектната дебютантка, каквато винаги си искала да бъда?" Гласът на Шермейн беше пълен с тъга, докато сълзи се стичаха по бузите ѝ. Последният ред удари Рут като удар право в гърдите. Шермейн се изправи веднага след това, притискайки ръка към слепоочието си, лицето ѝ беше бледо от дискомфорт, тялото ѝ се клатеше нестабилно. Джеймисън, който очевидно беше чул всичко и сега видя Шермейн едва способна да остане на краката си, извика: "Шермейн." В следващия момент тя падна в топлата, леко ухаеща прегръдка на Джошуа. Ръката му се уви около кръста ѝ, привличайки я нежно към гърдите си. Миглите на Шермейн леко трепнаха. Тя не отвори очи, просто зарови лице в извивката на врата му и прошепна: "Господин Йорк, направете ми една услуга." В гласа ѝ имаше хитра нотка. Тя беше като лисица – остра, лукава и тихо безмилостна.