Думите на Принца от онази сутрин все още следваха стъпките на Касандра, докато си проправяше път през лагера. Евин я следваше, но и двамата мълчаха. Понякога тя се чудеше дали просто не живее в сън. В съня ѝ всичко щеше внезапно да свърши, когато отвори очи и се озове отново в студената килия на Императорската арена или в робската стая на Лирия. Студът по бузите ѝ обаче беше истински, както и снег