Край вероятно лесно усещаше къде е господарят му, защото отлетя право към Двореца, без Касандра да каже и дума. Тя все още се страхуваше леко от летенето, но вече виждаше и колко е хубаvo. Имаше нещо, от което никога нямаше да се умори – гледката към Столицата отвисоко… Все пак тя все още се надяваше скоро да се върнат на Север. Липсваха ѝ тихият замък Оникс, приятелите ѝ, а Столицата беше прекале
















