Той беше висок, а голият му торс бе покрит с голямо черно кожено наметало. Очевидно беше воин. Два големи меча бяха прикрепени към колана му и от всички принцове той беше единственият, който почти не носеше бижута и бе облечен в най-евтините платове. Вместо това просто носеше черни кожени панталони, големи ботуши и накитници от драконови люспи на предмишниците си. В краката на този мъж Касандра изглеждаше изключително уязвима. Осъзнавайки, че той е член на императорското семейство, тя веднага сведе поглед. Защо я бяха довели тук? Дали щеше да я убие лично? Нима бе обидила по някакъв начин кралското семейство? – Наистина е доста хубавичка... – прошепна един от принцовете. – Братко, какво искаш да правиш? Да се отървем ли от нея? – Просто я задръж, Кайрен. И без това можеш да използваш още няколко роби. Тя потрепери. Принц Кайрен, Третият принц, Богът на войната на Империята? От всички хора трябваше да е най-ужасяващият принц! Тя се поклони още по-ниско, готова всеки миг острие да я прониже. Но за какво говореха принцовете? Настъпи дълга и страшна тишина. Тя чакаше, все по-объркана с всяка изминала секунда, но не изглеждаше някой да планира да я убие. Какво ставаше? – Добре, стига толкова. Да преминем към следващото представление, преди да ми доскучае. Братко, ще правиш каквото искаш с нея по-късно. На кого му пука за една робиня. Първият принц плесна с ръце и долу на арената слугите се втурнаха да почистят окървавения пясък и да се подготвят за следващото зрелище. Касандра все още стоеше замръзнала, коленичила в краката на принца. Знаеше, че в никакъв случай не трябва да вдига глава пред императорското семейство, но Третият принц все още не се беше помръднал. Изведнъж силен рев я изненада и тя леко обърна глава, за да види Черния дракон все още зад гърба си. Беше достатъчно близо, за да я обгръща с горещия си дъх и тя да види големите му зъби. Внезапно тя чу свистене на острие. Преди дори да успее да помръдне, мечът се спусна към нея и тя се подготви за най-лошото, затваряйки очи. Оковите паднаха със звън и китките ѝ вече не се усещаха толкова тежки. Беше прерязал веригата от гърба ѝ! Касандра бавно се обърна да погледне китките си. Железните халки все още бяха около врата и китките ѝ, но вече не бяха болезнено свързани зад гърба ѝ. Ръцете ѝ вече бяха свободни да се движат както пожелае. Облекчението ѝ обаче беше краткотрайно, тъй като той внезапно сграбчи яката ѝ и я дръпна до себе си. Тя нямаше време да се съпротивлява, докато той грубо я завлече до мястото си. Касандра беше шокирана да се озове до златния му стол, но още по-изненадана, когато видя, че той просто седна, без да добави и дума. Тя беше на колене в краката му, рамото ѝ се опираше в трона, но принцът дори не я погледна, отново съсредоточен върху арената. Какво беше всичко това? Той я беше поставил с лице към арената, така че тя дори не можеше да хвърли крадешком поглед към него. Беше напълно шокирана и объркана. Оглеждайки се наоколо, тя осъзна, че е единствената робиня на платформата. Освен принцовете, зад седалките стояха само няколко дворцови прислужници, като статуи, и никой не ѝ обръщаше повече внимание. Касандра дишаше на пресекулки, опитвайки се да разбере настоящата си ситуация. Внезапно усети топлина да покрива раменете ѝ. Изненадана, тя погледна настрани и осъзна, че това е част от голямото наметало на принца! Нарочно ли го беше преместил, за да покрие и нея? Или беше просто късмет? Голите ѝ рамене сега бяха покрити с гъстата кожа, предпазвайки я от вятъра и лютия студ. – Какво следва? – попита внезапно един от принцовете. – Танцьорки! Чух, че тази група е дошла отвъд Северно море! Изглеждаше, че всички бяха забравили зловещото зрелище, което се бе разиграло само преди минути. Касандра държеше главата си наведена, мълчаливо молейки се да я игнорират до края на деня. Докато клечеше, замръзнала на място, тя усети ръка да гали косата ѝ без предупреждение. Отне ѝ няколко секунди, за да осъзнае, тъй като пръстите, които нежно си играеха с дългите ѝ къдрици, бяха толкова леки, че едва ги усещаше. За миг тя онемя, чудейки се дали не сънува. Никой освен Третия принц не беше достатъчно близо, за да я достигне и докосне. Голямата му ръка бавно галеше косата ѝ, почти докосвайки гърба ѝ. Усещаше как топлата му кожа флиртува с нейната. Нима Богът на войната наистина я галеше така? Едва си поемаше дъх под докосването му. Не смееше да помръдне и мускул. На пода на арената под тях се разиграваше пищно танцово представление с десетки изпълнители, но всичко, върху което можеше да се съсредоточи, беше лекото докосване на върховете на пръстите му по тънката ѝ шия. Дали някой друг забелязваше действията на принца под наметалото? Когато Касандра най-накрая се осмели да погледне настрани, не изглеждаше така. Другите принцове, седнали отляво, бяха изцяло съсредоточени върху представленията долу на арената, без да обръщат никакво внимание на нея или на новия ѝ господар. Защото такова беше положението ѝ сега, нали? В рамките на минути тя се бе превърнала в собственост на Третия принц. Беше почти сякаш той беше вдигнал камък от тротоара. Но вместо камък, беше вдигнал робиня. Всичко, което Касандра знаеше за него, идваше от слухове. Когато ставаше дума за Третия принц, клюките бяха безкрайни. Любимият син на императора, се говореше, че е тъмен, жесток и безмилостен мъж. Богът на войната на Империята. Наистина ли той, противно на всякаква логика, беше пощадил живота на една робиня? Дали просто бе решил да го направи заради действията на своенравния си дракон? Звярът сега спокойно си почиваше на няколко крачки разстояние на по-ниско стъпало. Изглеждаше отегчен, легнал, докато събратята му бяха върнати в клетките си или оковани и насядали отстрани на арената. Касандра отново наблюдаваше великолепния дракон, очарована от абаносовите люспи. Намираше го за по-разсейващ от всяко представление, особено след като не можеше да погледне собственика на ръката, която си играеше с косата ѝ. Дали принцът щеше да нареди на дракона да я убие, ако го помолеше да я пусне? Касандра дори не смееше да го погледне или да помръдне. Тя се подчиняваше на ръката му и на милувките в дългата ѝ коса. Няколко пъти потрепери, не от студ, тъй като сега беше под наметалото, а от допира на горещата ръка на принца до кожата ѝ. Нещо повече, ръката му се спускаше все по-надолу по шията ѝ, към раменете. Вече не докосваше само косата ѝ. Пръстите му сега се движеха по-надолу и тя се почувства засрамена. Никога досега мъж не я беше докосвал така. Робините не бяха наложници, нито бяха достойни дори да бъдат смятани за жени. Те често бяха мръсни и зле облечени. За разлика от благородничките, които полагаха неимоверни усилия, за да имат най-красивите рокли, бижута и най-скъпия наличен грим. Касандра никога не бе имала нито един от тези луксове, но притежаваше естествена красота, която дори годините робство и насилие не можеха да ѝ отнемат. Като цвете сред плевели, тя бе успяла да остане красива. Беше висока и слаба, с бледа кожа, белязана завинаги от камшик на няколко места. Гърдите ѝ не бяха големи, но все пак достатъчно кръгли и пълни, за да изглежда женствена. Ако беше хранена правилно, щеше да има красив силует. Но въпреки годините недохранване, изящната красота на лицето ѝ беше неоспорима. Имаше големи зелени очи, малък нос и тънки, но плътни устни. Чиста, крехка красота – като водна лилия. С напредването на следобеда Касандра постепенно свикна с докосването на принца. Не можеше да го пренебрегне, но вече не потреперваше и не го премисляше. След дузина представления принцът внезапно стана. – Братко? – попита най-младият принц. Но Кайрен не си направи труда да отговори. Вместо това просто напусна мястото си. Касандра, чудейки се за секунда дали трябва да го последва, реши, че е по-добре, отколкото да остане с другите петима принцове на платформата, на която изобщо нямаше причина да бъде. Напускайки балкона, Третият принц вървеше през многобройните коридори толкова бързо, че тя едва смогваше да го настигне. За нейна изненада покоите на Бога на войната се намираха в най-далечното крило на двореца. Когато пристигнаха, тя беше изтощена. Той отвори двойните врати, разкривайки много семпла стая, поне за стандартите на един принц. Но за Касандра това място все още беше невероятно голямо и луксозно, с легло с балдахин, достатъчно голямо да побере четирима души, и украсено с копринени чаршафи. Имаше също два стола и маса от червено дърво, един от най-скъпите и ценни материали, празно бюро, гардероб, съдържащ воинска броня, и вана. Касандра беше шокирана колко гола е стаята. Дали току-що я бяха подготвили да го посрещне по време на престоя му за фестивала? Беше чувала, че всеки принц живее в собствен дворец. Кайрен остави голямото си кожено наметало на един от столовете и разтри врата си. Касандра внезапно осъзна, че тя беше единствената му прислужничка! Дали беше дошъл без роби или слуги? Богът на войната въздъхна. – Искам да се изкъпя. Това бяха първите думи, които ѝ каза. Въпреки изненадата си, годините робство накараха Касандра да се подчини веднага. Напускайки стаята, тя намери първия дворцов слуга, когото видя, и го помоли да приготви гореща вода за Третия принц, както и няколко билки за водата. Слугата, непознавайки робинята, беше склонен да я набие с камшик и да я изпрати обратно там, където ѝ е мястото, но думите ѝ „Третият принц“ заседнаха в гърлото му. Ако имаше един човек, когото никой не искаше да ядосва, това беше Третият принц. Така че, след секунда съмнение, той кимна с презрение и се обърна на пети. Няколко минути по-късно Касандра беше заета да налива горещата вода във ваната заедно с няколко билки, които беше поръчала. – Какви са тези? Младата жена го погледна, възнамерявайки да отговори, само за да осъзнае, че господарят ѝ се събличаше точно пред нея! Тя успя само да зърне внушителната мускулатура на воина, преди срамежливо да сведе поглед, но образът със сигурност се запечата в съзнанието ѝ. Наистина Бог на войната! Тя се изчерви, докато отговаряше. – Това са лечебни билки за... за облекчаване на умората и мускулните болки, господарю. Кайрен се намръщи. Откъде тази жена знаеше за напрегнатите му мускули? Той никога не показваше слабост. Дали беше заради начина, по който се бе протегнал, след като влязоха в уединението на покоите му? Докато размишляваше върху това, той осъзна, че робинята му отново гледа надолу с руменина по бузите. Той се подсмихна, докато влизаше във ваната. Никога ли не беше виждала гол мъж преди? – Имате ли нужда от още вода, господарю? – Ела тук. Колебливо Касандра направи няколкото крачки обратно към ваната, опитвайки се да не наднича към него. Наистина, тъй като преди беше служила само на жени, тя беше напълно обезоръжена пред тялото на възрастен мъж. Тялото на Кайрен не беше просто красиво. Той беше по-скоро като опасен алфа мъжкар, силен и внушителен. Наблюдавайки я как се мъчи да отклони поглед, той знаеше, че е прав. – Масажирай ме. – ...Господарю? Но той не си направи труда да повтори заповедта. Малко изненадана, Касандра послушно застана зад него и започна да масажира широките му рамене. Пръстите ѝ трепереха. Тя докосваше принц! Опитвайки се да овладее вътрешния си смут, тя се съсредоточи върху движенията си. Знаеше какво същество е той. В един миг той можеше да реши да сложи край на живота ѝ. За младата робиня това беше безкрайно по-ужасяващо от това да стои пред диви, люспести зверове. Докато продължаваше да масажира, тя усети как мускулите му най-накрая започнаха да се отпускат, което я изпълни с удовлетворение. Премина към лявата му ръка, използвайки предишните си познания по лечителство, за да масажира правилно всеки мускул. Когато най-накрая погледна отново лицето му, осъзна, че той е затворил очи, сякаш спи, което ѝ позволи да си поеме дъх малко по-леко. Касандра премина към другата му ръка, умело размачквайки бицепса на Бога на войната. Тя изпита известна гордост, виждайки, че лечебната вана, която бе приготвила, е толкова ефективна. Дали водата беше все още достатъчно топла? Тя погледна надолу към водата и тогава го видя. Членът на нейния принц, напълно еректирал.