Кайрен я погали нежно по ръката. Разбираше всичко, което казваше, ала в този момент едно нещо тревожеше Бога на войната и той не можеше да не го сподели. – Няма да те оставя – каза той. Някак си усещаше, че в един момент всичко това щеше да ѝ дойде твърде много. Тази крехка жена, колкото и силно да бе сърцето ѝ, щеше да достигне предела си и да не успее да го последва по пътя, който му бе отреден.