Касандра ахна. Пръстите ѝ спряха да се движат, когато осъзна, че членът на господаря ѝ бе напълно еректирал и стърчеше изправен под водата. – Не спирай. Тя подскочи от изненада, когато господарят ѝ отвори очи и я улови, че го зяпа. Изчерви се и продължи да масажира, но ръцете ѝ вече не бяха така стабилни, както преди. Смущаващото мълчание и втренченият поглед на Кайрен напълно я обезоръжаваха. Колкото и да се опитваше, беше невъзможно да пренебрегне едновременно тъмните му очи и ерекцията му. Касандра държеше главата си наведена и се опитваше да се съсредоточи върху ръцете си, но докосването му вече нямаше същото значение. Масажът се бе превърнал в нещо напълно неприлично, откъдето и да го погледнеш! Тя се опита да спре и да отстъпи назад, но гласът на Кайрен я прикова на място. – Стой където си. Тя нямаше друг избор, освен да се подчини, докато се изчервяваше и се опитваше да успокои треперещите си пръсти. Очевидно го правеше нарочно. Огънят в очите му можеше да погълне цяла гора. Той дори не се усмихна, нито проговори, просто държеше очите си вперени в нея, младата робиня, която бе неловко засрамена. Без предупреждение той плъзна ръка под роклята ѝ, карайки я да изскимти от изненада. – Г-господарю – възпротиви се тя, опитвайки се да дръпне бедрата си назад. – Не мърдай. Тя отвори уста в шок, но не знаеше какво да отговори. Пръстите на принца се устремиха по-навътре, минавайки отвъд бельото ѝ. Под мръсната ѝ рокля той си проправи път към цепнатината ѝ, галещ невинната робиня без и следа от срам по лицето си. Изненадана от топлата, натрапчива ръка между бедрата си, тя ахна, неспособна да сдържи езика си. – Господарю... мой... Тя искаше да го помоли да спре, но думите не излизаха. Стомахът ѝ се изпълни с нещо напрегнато, докато пръстите му галеха отвора ѝ. Касандра нямаше представа как да реагира. Беше напълно неопитна, а той просто си играеше с нея! – М-моля ви... – Девствена ли си? Вече умираща от срам, тя дори не можа да се насили да отговори. Но червените ѝ бузи и смутеното ѝ изражение бяха достатъчен отговор. Принцът наклони глава, лицето му все още бе напълно неразгадаемо. Сякаш просто я изпитваше, но пръстите му я оставяха безмълвна. Тя отчаяно се опитваше да потисне стоновете си, но голямата му ръка притискаше и триеше най-чувствителното ѝ място, докарвайки я до лудост. Знаеше, че той усеща как се овлажнява, и ѝ се искаше да умре от срам. Вече стоеше на пръсти, с ръце върху китките му, опитвайки се дискретно да се отдръпне. Касандра дишаше тежко, когато той внезапно пъхна един пръст в нея. Изненадана, тя нададе уплашен стон. Опита се да заглуши гласа си с ръка, но беше безполезно, тъй като той започна да движи и разбърква пръста си навътре и навън. Палецът му притискаше малкото ѝ копченце, докато средният му пръст многократно я проникваше, карайки я да плаче. Най-лошото беше, че той изглеждаше напълно небрежен, докато я подлагаше на това! Тя отчаяно искаше да се отдръпне, но той я държеше близо до ваната, докато ръката му уверено се движеше между бедрата ѝ, не ѝ оставяйки никакъв шанс за бягство. – Харесва ли ти това? Спокойният му глас я накара да се почувства като малко домашно любимче, с което той си играе. Никога преди не беше докосвана от мъж, а сега неговите сокове течаха по бедрата ѝ. Защо тялото ѝ реагираше на докосването на този мъж след седемнадесет години невинност?! Касандра не можеше да сдържи стоновете си, а той се наслаждаваше на това. Намираше отчаяното ѝ състояние и напразните ѝ опити да го скрие за изключително примамливи и секси. Тя бе мокра до кости и очевидно се наслаждаваше на пръста му, така че защо се опитваше толкова упорито да скрие онова, което тялото ѝ изглеждаше да харесва толкова много? Той искаше да види бузите ѝ да пламтят в цвят, потта да се стича по кожата ѝ, а краката ѝ да треперят под умелото му докосване. Той вкара втори пръст, карайки я да извика. Определено беше девствена... Как бе останала недокосната досега? Беше млада, красива и много привлекателна. Той продължи, натискайки с пръсти, за да я накара да стене още по-силно. Тя закриваше устата си, опитвайки се да остане тиха. Той притисна палец върху малкото ѝ копченце, дразнейки я, за да получи реакция. Под мръсната ѝ, някога бяла, тънка и дрипава рокля зърната ѝ бяха започнали да се очертават. Имаше ли представа колко съблазнителна бе в този момент? Ръцете ѝ се стискаха здраво за ръба на ваната, тъй като вече едва се държеше на краката си. Ускорявайки пръстите си навътре и навън, той я тласна още по-близо до ръба. Бедрата на Касандра потрепваха, докато тя хленчеше. – Г... Господарю, м... моля ви... Очите ѝ бяха пълни със сълзи, тя не можеше да понесе повече от това мъчение и срам. Искаше да го моли да спре, но гласът ѝ вече не беше под неин контрол. Вместо това, тя стенеше и дишаше тежко. Усещаше огън, бушуващ от интимните ѝ части към стомаха ѝ, завладяващ я с нови усещания, с които вече не можеше да се справи. – Принце мой? Един слуга почука на вратата, чакайки разрешение да влезе. Кайрен я пусна, за голямо свое раздразнение, пръстите му мокри от соковете ѝ, а Касандра веднага се свлече на колене. Беше замаяна и трепереща, входът ѝ пулсираше, сякаш все още усещаше пръстите на принца в себе си. Влажността между краката ѝ беше невъзможно да се пренебрегне, докато се опитваше да се съвземе и да намести роклята си. – Влез. Напълно пренебрегвайки смущението ѝ, Кайрен повика мъжа. Слугата изглежда не осъзна, че тя е там, от другата страна на ваната, все още замаяна от случилото се. – Бюфетът скоро ще започне, господарю. Императорът очаква Вашето присъствие. – Ще се приготвя. Напусни. – Да, господарю. Слугата бързо си тръгна, оставяйки ги отново сами. Касандра нямаше представа как да реагира, но Кайрен излезе от ваната, сякаш нищо не се бе случило. Той грабна кърпа и започна да се подсушава, а тя се чудеше дали... членът му се бе върнал в нормално състояние, но не посмя да погледне. Вместо това се съвзе и грабна дрехите му, за да му помогне да се облече. Макар да мълчеше, докато му помагаше, умът ѝ работеше на пълни обороти, опитвайки се да разбере какво точно се бе случило. – Остани тук... и се изчисти и ти. Това бяха единствените му думи, преди да тръгне за банкета. Щом остана сама, Касандра изпусна дъх, който не бе осъзнала, че задържа. Какво се бе случило току-що? Знаеше, че някои мъже държат робините си за секс, но... това не беше съвсем същото, нали? Богът на войната я бе изненадал, сякаш го бе направил напълно по прищявка. Но за нея, девственицата, това бе най-невероятното преживяване. Само за няколко часа статутът ѝ се бе променил от този на жертвена незначителна фигура до робиня на принц! Тя отметна косата от лицето си, опитвайки се да събере мислите си. Досега императорското семейство не беше нещо, което дори би мечтала да види, дори отдалеч. Но някак си се озова седнала на пода в покоите на Третия принц, опитвайки се да се възстанови от малката му игра с най-интимните ѝ части. Тя се огледа. Защо Третият принц нямаше никакви придружители? Изглеждаше, че е единственият без никой, който да му служи. Дали бе дошъл сам и просто ги бе оставил всичките в собствения си дворец? Стаята обаче не беше разхвърляна, доказателство, че дворцовите слуги все още вършеха някои задължения тук. Какво трябваше да прави сега? Банкетът най-вероятно щеше да продължи няколко часа. Касандра внезапно си спомни заповедта му да се изчисти. Очите ѝ веднага паднаха върху ваната. Дали щеше да е редно да я използва? Никой нямаше да я накаже, задето е използвала банята на принца, нали? Касандра развърза роклята си и бързо се потопи във водата. Мисълта, че се мие в същата вода, в която се бе къпал и той, обагри бузите ѝ в яркочервено. Все още усещаше остатъчното чувство от пръстите му в себе си. Никой никога не я беше докосвал там преди! Наложниците винаги бяха твърде ревниви, за да позволят на благородниците дори да погледнат робините. Касандра бе бита с камшик много пъти от предишната си господарка само защото бе пресякла пътя на министъра. Беше се научила да стои далеч от мъжете. Но нямаше как да откаже или да пренебрегне този принц, който я бе обявил за своя. Страхувайки се, че някой ще дойде, тя се изкъпа бързо, измивайки кръвта от гърба си, доколкото можеше, и изсуши дългата си коса. След малко колебание реши да изпере и роклята си. Колкото и стара и дрипава да беше, това бе единствената ѝ дреха. Въпреки всичките усилия на Касандра да се грижи за нея през годините, беше невъзможно да я накара да изглежда като нещо повече от това, което беше: грозно парче лен, разкъсано и останало кафяво-сиво от години носене. След като Касандра приключи с почистването, част от прахта се отми и остана само малко засъхнала кръв. Тя въздъхна безпомощно. – Ти! Какво правиш в покоите на принца?! Касандра подскочи. Две дворцови слугини бяха влезли в стаята точно когато тя приключваше с обличането. Преди дори да има шанс да се обясни, едната от тях я сграбчи яростно за косата и я повлече на земята. – Ти, мръснице! Кой е господарят ти? Говори! – Гос... господар... Т...Тр...Третият принц... – заекна тя, въпреки болката. – Лъжкиньо! За глупачки ли ни вземаш? Третият принц не е довел никакви придружители със себе си, ти, лъжлива курво! Покажи ни идентификацията си! Първият мъж безмилостно я зашлеви през лицето, преди да я дръпне нагоре за нашийника около гърлото ѝ. Касандра извика от болка, докато желязото я задушаваше, а той четеше гравираните надписи върху него. – Лейди Лирия от семейство Зелен нарцис... Това не е ли една от новите наложници на Петия принц? – Тя е. Принадлежала е на онзи стар министър, който беше обезглавен преди три дни. Виждал съм я да носи червената рокля. Доста е хубава. – Ти, малка мръснице, наистина ли си мислеше, че можеш да избягаш от господарката си, докато си в двореца? Те отново зашлевиха Касандра, продължавайки с обидите, докато я влачеха навън. Държейки я помежду си, те пренебрегваха уплашените ѝ молби, докато я караха насила през коридорите на двореца, удряйки я безмилостно, за да спрат задъханите ѝ ридания и слаби молби. Тя се опитваше усилено да сдържи сълзите си въпреки болката и агонията, в които се намираше. Те нямаха милост към избягала робиня. След като беше брутално влачена през безброй коридори, тя изведнъж бе изхвърлена в императорската градина, където няколко наложници, които не присъстваха на императорския банкет, пиеха и се забавляваха заедно. Бяха подредени маси за наблюдаване на луната, а шепа слуги наливаха вино на присъстващите дами. Всички наложници носеха елегантни рокли, съчетани със скъпи и блестящи бижута, всяка решена да надмине останалите. Докато ядяха и пиеха вино заедно, те си разменяха двусмислени комплименти зад красиви, фалшиви усмивки. Слугите грубо хвърлиха Касандра на земята, в краката на лейди Лирия. Касандра беше вкаменена. Лирия беше нейна господарка в продължение на пет дълги и мъчителни години, от деня, в който бе влязла в къщата на министъра. Въпреки че тази жена беше зашеметяващо красива, зад привлекателното лице се криеше жестока и злобна кучка. Тя никога не се колебаеше да бие с камшик робините си, дори и без причина. Изпадаше в истерии, когато не получаваше внимание, и плачеше с фалшиви сълзи, за да манипулира всяка ситуация в своя полза. Министърът се бе влюбил в грациозната ѝ красота, когато тя бе само на петнадесет, издигайки я от скромния ѝ произход до благороден статут, и оттогава тя бе нелепо арогантна. Беше наистина толкова грозна отвътре, колкото красива отвън. Касандра знаеше, че нейната злоба няма граници, спомняйки си как отрови една от съперничките си само защото ревнуваше, и как същата тази ревност я накара физически да обезобрази друга. Да бъде върната в присъствието на Лирия беше кошмар за Касандра. Наложницата я изгледа с отвращение и се обърна към слугите. – Какво е това? – Намерихме я в покоите на един принц, господарке. Тя излъга, за да се опита да ни избяга, но видяхме идентификационния ѝ нашийник и я върнахме право при... – Какво ме интересува тази кучка?! Тя трябваше да е мъртва! Омръзна ми, затова я дадох като дар на Негово Височество! Как, по дяволите, е още жива?! Къде беше? Двамата смаяни слуги се спогледаха, и двамата се почувстваха зле от неочакваната реакция на наложницата. Лирия, от друга страна, беше абсолютно вбесена, че са я обезпокоили, докато се хвалеше с новия си статут пред по-нископоставените наложници. Виждайки Касандра жива, гневът ѝ се разпали. Мразеше робинята от самото начало и я бе изпратила на смърт, за да се отърве от нея веднъж завинаги. – Тя... тя беше в покоите на Третия принц… Касандра трепереше както от страх, така и от болка. Непредсказуемият гняв на Лирия беше нещо, което я плашеше повече от всичко друго. Страхът ѝ бе оправдан, когато, без предупреждение, наложницата внезапно запрати пълната си чаша с вино към главата на Касандра. Една от наложниците изпищя, когато чашата се разби на земята. Едно парче стъкло отвори отново насинената рана на слепоочието на Касандра, подарък от един от дворцовите пазачи по-рано същата сутрин. – Ти, курво! Как смееш! Как изобщо оцеля след Приношението?! И след това да се криеш в покоите на един от принцовете! Ти, недостойна малка пиявицо! Аз ще те довърша. Няма да избягаш от смъртта отново! Ти... Тя сграбчи шепа от косата на Касандра и започна да дърпа главата ѝ яростно, докато ѝ крещеше. Но изведнъж замръзна. Всички в градината също го бяха чули. Гневният рев на дракон, точно над главите им.