Колби беше зашеметен, гледайки Емери с недоверие. Емери го погледна студено. Дейзи беше негова съпруга и той нямаше да позволи на никого да я обижда. Колби каза през стиснати зъби: "Добре! Няма да я сравнявам повече с Беатрис. Но не мисля, че тя е достойна за теб." Гласът на Емери беше студен. "Тя е моя съпруга. Твоето мнение не означава нищо за мен." Колби замълча, само за да чуе Емери да му заповяда да доведе Дейзи. Когато Емери се срина, Дейзи беше до него. Тя нямаше да го изостави, така че сигурно е дошла в болницата. Той знаеше, че нейното отсъствие сигурно е заради Колби. Колби, уплашен от погледа на Емери, неохотно излезе от стаята. Дейзи беше приклекнала пред стаята, слушайки внимателно разговора им. Когато чу защитата на Емери, тя се разплака. След смъртта на Барбара, никой никога не се беше грижил за нея или я беше защитавал. "Емери каза, че можеш да влезеш, ревльо," подразни я Колби. Дейзи избърса сълзите си и се изправи, но краката ѝ бяха изтръпнали от дългото клякане, така че не помръдна веднага. Колби се намръщи. "Правиш ли го, за да настроиш Емери срещу мен? Спри да се преструваш." "Не," отвърна тя. След това отвори вратата, а очите ѝ бяха зачервени от плач. Емери се втренчи в Колби. "Извини ѝ се." Колби заекна: "Емери..." "Казах, извини ѝ се!" повтори Емери, този път с още по-студен тон. Атмосферата в стаята стана напрегната. Дейзи се почувства още по-виновна и нервно обясни: "Г-н Потър, той не е виновен. Аз съм виновна, че купих намалени стекове." Емери протегна ръка. Виждайки това, Дейзи отиде до него и постави ръката си в неговата длан. Той нежно я успокои: "Дейзи, никога не съм ти казвал за чувствителния си стомах. Ти не си виновна. Не трябва да се обвиняваш." Дейзи изхлипа, чувствайки се още по-нещастна. "Ако не беше стекът, нямаше да получиш остър гастроентерит." "Болестта ми този път беше главно заради нередовното хранене. Стекът беше просто последната капка," каза Емери, избърсвайки сълзите ѝ. "Стомахът ми не е толкова слаб, че да не може да понесе едно парче стек." След това се втренчи в Колби. "Извини се за грубото си поведение." Дейзи бързо се намеси: "Той просто се притесняваше за теб. Не беше груб." В очите на Колби, Дейзи беше лицемерна. Той неохотно каза: "Съжалявам." Емери присви очи. "Не си ли доволен?" "Не смея," отговори Колби, но изражението му ясно показваше недоволството му. Емери, обикновено спокоен, изглеждаше малко разочарован. "Колби, ако презираш Дейзи, презираш и мен. Махай се и не искам да те виждам повече." Колби потрепери и попита с недоверие: "Емери, късаш ли отношенията си с мен заради това?" Устните на Емери се стегнаха. "Ти късаш отношенията си с мен." Притеснено, Дейзи хвана ръката на Емери. Тя не искаше той да прекъсне отношенията си с добрия си приятел заради нея. Емери я погледна успокоително. Той не искаше наистина да прекъсне отношенията си с Колби, а просто му даваше предупреждение. Колби, гледайки решителното изражение на Емери, пое дълбоко въздух и тържествено се извини на Дейзи: "Не трябваше да се държа грубо с теб по-рано." Емери се намеси: "Извинението не компенсира грешката ти." Колби каза: "Прав си, Емери. Наскоро намерих комплект бижута, който подхожда на Дейзи. Считай го за мое извинение." Дейзи се изчерви и сърцето ѝ започна да бие учестено. Виждайки, че Колби се поправя, Емери смекчи тона си. "Добре. Не забравяй да преведеш парите за миялната машина по моята сметка." Колби се чудеше дали не чува грешно. "Емери, откога стана толкова дребнав? Някога грижил ли си се за 10 хиляди долара?" "Женен съм сега. Имам семейство, което да издържам." Колби замълча. Дейзи се почувства малко трогната. Може би този брак не беше толкова лош в крайна сметка. "Дейзи, нека те закара до вкъщи." Чувайки това, Дейзи затегна хватката си върху ръката на Емери. "Няма да се прибирам. Искам да остана тук с теб." "Все още трябва да ми сложат две торбички с интравенозни течности. Ще стане рано сутринта, докато приключи," каза той. "Искам да остана с теб." Тя не искаше да остави Емери сам в болницата. Освен това, не искаше да се вози в колата на Колби. Неспособен да откаже, Емери ѝ позволи да остане. Дейзи извади малък бележник от чантата си. "Г-н Потър, имате ли някакви хранителни ограничения? Също така, какви са редовните ви лекарства за стомах? Ще ги запиша." "Дейзи, не е нужно да се притесняваш за това. Ще накарам икономката ни да се погрижи за тях." Разбирайки притесненията на Дейзи, той добави: "Това е икономка от нашия роден град и е много достъпна." Дейзи помисли за момент. "Добре." Емери беше зает с работа и нямаше време да готви. Въпреки това, Дейзи не беше добра в готвенето. Гледайки умореното ѝ лице, Емери каза: "Дейзи, защо не си починеш малко?" "Не, може да заспя. Трябва да следя интравенозната система." Дейзи отказа да направи компромис, каквото и да каже Емери, и дори го принуди да заспи. "Г-н Потър, или спите сега, или вземате почивен ден утре. Изберете едно." Емери имаше важен бизнес случай за обсъждане на следващия ден, така че направи компромис и затвори очи. Доволна, Дейзи се усмихна и следеше отблизо интравенозната система. Една сестра влезе и каза: "Г-жо Кук, можете да си починете малко. Аз ще остана тук и ще следя интравенозната система на г-н Потър." Дейзи се почувства неудобно. "Не ви ли създавам много проблеми?" Сестрата нежно отговори: "Ни най-малко. Нашата болница предоставя услуги за нощна смяна безплатно." "Това е страхотно!" Дейзи беше толкова уморена, че главата ѝ се въртеше. Искаше да полегне за малко, но веднага щом затвори очи, заспа. В този момент Емери отвори очи, стана и я пренесе на близкото легло. Дейзи имаше тъмни кръгове под очите. Емери се загледа в нейното спокойно спящо лице и въздъхна. "Глупава."