Дейзи полежа малко на леглото. Апетитен аромат се промъкна под вратата и стомахът ѝ изкъркори.
Въртя се и се обръщаше, все повече огладняваше и искаше да погледне какво става.
Точно когато Дейзи се колебаеше, вратата се отвори и тя срещна нежните очи на Емъри. Тя срамежливо се сгуши под завивките.
Емъри се засмя. "Щом си будна, не стой в леглото. Ела да хапнеш нещо."
Дейзи промърмори: "Не съм глад
















