Дейзи полежа малко на леглото. Апетитен аромат се промъкна под вратата и стомахът ѝ изкъркори. Въртя се и се обръщаше, все повече огладняваше и искаше да погледне какво става. Точно когато Дейзи се колебаеше, вратата се отвори и тя срещна нежните очи на Емъри. Тя срамежливо се сгуши под завивките. Емъри се засмя. "Щом си будна, не стой в леглото. Ела да хапнеш нещо." Дейзи промърмори: "Не съм глад