Джуъл плачеше неутешимо по телефона, а Джаксън кипеше от яд. "Дейзи е имала наглостта да те удари! Как смее! Не плачи. Аз ще се оправя с нея вместо теб." Деван, чувайки името на Дейзи, веднага погледна Джаксън и попита: "Какво става?" Джаксън затвори и очите му бяха зачервени от гняв. "Деван, Дейзи отиде твърде далеч. Извадила е рамото на Джуъл. Джуъл плаче неутешимо в болницата. Каквото и да каже