Дейзи се събуди от слънчевите лъчи сутринта и с изненада установи, че Емери не е до нея. Ядосана на себе си, че е заспала, тя посегна към телефона си и видя съобщение от него: [Отидох на работа. Когато се събудиш, иди направо в новия ни дом. Паролата е рожденият ти ден.] Умът ѝ се изпразни и тя попита: [Как разбра рождения ми ден, г-н Потър?] Той отговори: [Свидетелството за брак ми го каза.] Разсеяна, Дейзи се отправи към автобусната спирка. Минути по-късно, докато се качваше в автобуса, тя чу гласа на Деван. Смутена, тя забърза крачка. "Извинете", каза тя, опитвайки се да го избегне. Но точно когато се канеше да се качи, голямата му ръка я хвана за рамото и я свали от автобуса. Борейки се да се освободи, тя попита: "Искам да се прибера. Какво искаш?" "Трябва да поговорим", каза Деван, игнорирайки съпротивата ѝ, и я поведе към близко кафене. Раздразнена, Дейзи попита: "За какво искаш да говорим? Побързай, имам работа." "Дейзи, ти не беше такава преди", отбеляза Деван. Непривикнал към настоящото ѝ поведение, той я помнеше като нежна, игрива и отстъпчива. Тази бодлива версия на Дейзи му беше непозната. Със студен смях Дейзи подчерта: "Ти не беше гадже на Джейд преди." Тя нетърпеливо добави: "Ако си ме довел тук, за да си спомняме миналото, не се интересувам." След тези думи тя стана, за да си тръгне. Деван каза настоятелно: "Защо отказа проекта на Гилбърт Груп?" "Защото исках", отговори Дейзи. Деван я посъветва: "Дейзи, можеш ли да спреш да бъдеш упорита? Нямаш права на наследство в Cooke Group и не разбираш от бизнес управление. Cooke Group определено няма да ти предложи работа. Ако се заемеш с този проект, ще ти помогна да се издигнеш и няма да се притесняваш за работа след дипломирането си." Без изражение, Дейзи отхвърли добротата му. "Благодаря ти за предложението, но не се нуждая от него." С сериозен тон Деван каза: "Дейзи, твоята упоритост ще ти струва скъпо в бъдеще." "Това няма нищо общо с теб, така че не се занимавай", отвърна Дейзи. Изненадан от непреклонното отношение на Дейзи, Деван продължи: "Дейзи, ти си твърде упорита. Знаеш ли разликата между теб и Джейд? Тя е нежна, интелигентна, добра е в анализирането на ситуации и знае как да се възползва от възможности, които са от полза за нея. Ако можеше да научиш поне малко от това, отношението на родителите ти към теб щеше да се подобри много." Дейзи се взираше празно в Деван, чудейки се защо си мисли, че тя не е положила усилия да се интегрира в семейство Кук. Тя се беше опитала да се учи от Джейд, но каквото и да правеше, Джейд получаваше похвали, а тя винаги беше посрещана с презрение. Предразсъдъците на родителите ѝ винаги бяха налице. След като каза това, Деван съжали. Той се опита да хване ръката на Дейзи, казвайки: "Дейзи..." Инстинктивно Дейзи се отдръпна и се засмя подигравателно. "Ако съм толкова ужасна, защо си тук и говориш с мен?" Деван каза нежно: "Обичам те. Надявам се, че можем да се подобрим заедно и да станем най-добрите версии на себе си." На Дейзи ѝ се стори смешно. "Просто не можеш да ме пуснеш, а в същото време ме намираш за несъвършена. Надяваш се, че мога да стана друга Джейд, нали? Дори и да станех, би ли я изоставил заради мен?" Деван се поколеба. "Дейзи, дай ми малко време, обещавам..." На Дейзи ѝ омръзнаха обещанията му и студено го прекъсна: "Деван, в ума ти печалбата е много по-важна от любовта. Никога не мога да се променя заради теб!" Тя имаше своя собствена личност и нямаше да стане марионетка поради желанията на някой друг. Нежелаейки да води безсмислен разговор с Деван, Дейзи се обърна и си тръгна. "Дейзи." Той я хвана за китката и Дейзи забеляза, че околните зяпачи вдигат телефоните си. Без колебание тя плисна чаша лимонада в лицето му. Деван не очакваше действията на Дейзи. Той почувства леден шок, докато гневът го обземаше. "Дейзи, какво направи?", изръмжа той. Дейзи погледна прогизналия Деван, без да чувства и грам съжаление, а по-скоро чувство на удовлетворение. Тя сви рамене. "Внезапно ме хвана. Помислих, че си женкар." Отърсвайки се от Деван, Дейзи си тръгна. Деван не я последва, а се взираше в отстъпващата ѝ фигура със студен поглед и удари с юмрук по масата. В този момент изненаданият и загрижен глас на Джейд дойде отзад. "Деван, какво се случи? Кой направи това?" Срещайки грижовния поглед на Джейд, на Деван му беше трудно да говори. Джейд, която беше видяла всичко, не го разобличи. Вместо това тя хвана ръката му, казвайки: "Има магазин за мъжко облекло до вратата. Да купим дрехи. Ако настинеш, ще се притеснявам." Думите ѝ стоплиха сърцето на Деван. Изглежда, че тя винаги е била толкова нежна и грижовна. Погледът на Деван омекна. "И ти ли си тук за кафе?" Джейд кимна и погледна Джуъл. "Можеш да се върнеш. Ще запомня какво ти обещах." "Ще се видим в събота вечер", каза Джуъл с арогантен тон и си тръгна. Джейд се почувства яростна. Джуъл се оплакваше на нея за тази рокля от дълго време, настоявайки да получи бижутата Blue Elves на благотворителния търг в събота. Бижутата Blue Elves струваха около 400 хиляди долара. Джейд обвиняваше Дейзи за този голям разход. ***** Дейзи седеше в автобуса, а сълзи се стичаха по лицето ѝ. Тя остана същата Дейзи, но Деван вече не беше същият. Защо възрастните се променят толкова бързо? Обаждането на Нийв прекъсна тъжните мисли на Дейзи. Всеки път, когато се обаждаше, тя намираше грешка на Дейзи. Както се очакваше, разгневеният глас на Нийв се чу. "Дейзи, ела си веднага вкъщи." Дейзи не искаше да се връща. "Има ли нещо важно?" Дейзи не искаше да се връща. "Има ли нещо важно?" Дейзи почувства, че я заболява главата. Тя слезе на следващата спирка и си взе такси до дома на семейство Кук. Беше добър шанс да събере дрехите, които Емери ѝ беше подарил. Бяха скъпи, но не ѝ беше удобно да ги носи.