– Не, не искам – инстинктивно отказа Дейзи. По време на болестта си, тя смътно си спомняше какво се случи онази нощ. Емъри не я беше принудил; тя беше тази, която го беше сбъркала с Деван и му се беше нахвърлила. Но това не означаваше, че иска да се омъжи за него. Емъри я погледна, сякаш очите му я пронизваха. – Твоят приятел не се ли интересува? В очите на Дейзи проблесна тъга. „Разбира се, че не се интересува“, промърмори тя наум. „Човекът, за когото го е грижа, е Джейд, не аз.“ Емъри каза с лукава усмивка: – И двамата сме неженени. Идеална двойка сме, нали? Освен това, бракът с мен има повече предимства, отколкото си представяш. Любопитно, Дейзи попита: – Какви са предимствата от брак с теб? Емъри продължи: – Родителите ми са починали, което те спасява от неприятностите да се разбираш с тях. Зает съм с работа и често пътувам, така че ще имаш много лично време. Имам прилични доходи, така че няма да се притесняваш за финанси, и най-важното… – Той направи пауза, повишавайки глас, за да събуди любопитството ѝ. – Деван трябва да ме уважава. Дейзи изсумтя. Статусът на Емъри ѝ напомни, че той е видна фигура, заобиколена от безброй хора, търсещи благоволението му. Спомни си как Деван спомена проект, по който искаше да си сътрудничи с Potter Group. Знаейки, че предимствата от брака с него са значителни, Дейзи каза: – Ще помисля. – Дай ми отговора си до седем тази вечер – каза Емъри. Причината, поради която повдигна този въпрос отново, беше телефонно обаждане от семейството му, което го призова да се ожени. Тъй като не мразеше Дейзи, той я намери за добър избор. Когато Емъри видя таксито, все още паркирано долу, лицето му помръкна. – Оправи ли се? Ксавие Потър избегна проницателния поглед на Емъри. – Механикът каза, че авточастите ще пристигнат чак утре. Щом пристигнат, веднага ще оправи колата ти. В деня, в който Емъри отиде да вземе Дейзи, Ксавие случайно се блъсна в крайпътната ограда заради проливния дъжд. Трябваше да спре такси за спешния случай на Емъри. Емъри се намръщи. – Няма ли друга кола на разположение? – Други коли може да те откроят… – започна Ксавие. – Сигурен ли си? – попита Емъри. Ксавие виновно наведе глава. Емъри да кара такси за работа със сигурност щеше да привлече повече внимание от всяка друга кола. Имаше само двадесет минути до уречения час. Емъри отвори вратата на колата. Точно когато Ксавие въздъхна с облекчение, прозвуча студеният глас на Емъри, оставяйки го безпомощен. – Бонусът ти е наполовина. Дейзи стоеше до прозореца от пода до тавана, гледайки как Емъри се качва в таксито, потънала в мисли. Спомни си, че в деня, в който я взе от Cooke Villa, той караше същото такси. Беше шокирана, че все още има енергия да кара такси за допълнителни доходи. Връщайки се в стаята си, Дейзи взе телефона си, който Емъри беше изключил, за да се увери, че си почива добре. След като го включи, откри множество пропуснати повиквания от Нийв, Джейд и Деван. Дейзи набра номера на Нийв и разговорът се свърза бързо. Тя започна: – Мамо… Нийв я смъмри: – Ти си доста нахална, нали? Смъмрих те, а ти просто ме блокира? Очите на Дейзи се присвиха, докато обясняваше с дрезгав глас: – Не съм те блокирала. Бях болна и пропуснах обажданията ти. – Стига да се оправдаваш! – Нийв дори не предложи дума на загриженост, заповядвайки: – Джейд предлага да се сгоди за Деван, след като се омъжиш. Не я разочаровай. Уредих ти среща на сляпо. Отиди да се срещнеш с него този следобед. Ако нямаш възражения, ще се омъжиш за него. Тези думи пронизаха сърцето на Дейзи като острие. – Не искам да се омъжвам сега. Нийв каза твърдо: – Дейзи, аз те информирам, а не търся мнението ти. Току-що ти изпратих часа и мястото. Отиди и се срещни с него! Дейзи се усмихна тъжно. – Ами ако откажа? Нийв заплаши: – Тогава вече не си моя дъщеря. ***** В 15:00 часа Дейзи пристигна в Destiny Café. Нийв беше казала на Дейзи, че срещата ѝ на сляпо е с талантлив млад мъж на тридесет и няколко години и Дейзи веднага го забеляза да седи до прозореца. Беше доста дебел, с наполовина разкопчана риза, разкриваща обилните му гърди. Няколко кичура от косата му бяха спретнато загладени надясно, изглеждайки смешно. Тя също забеляза, че от време на време си бърка в носа. Дейзи се почувства отвратена. Не знаеше дали е на тридесет и няколко години, но със сигурност не изглеждаше като „талантлив млад мъж“. Дейзи започна да се чуди защо Нийв би я запознала с такъв мъж. С горчива усмивка тя си тръгна. Дори Нийв да прекъсне връзките си с нея, тя не би се омъжила за такъв мъж. Докато се обръщаше, видя група добре облечени мъже да излизат от съседния хотел. Водеше ги Емъри, облечен в сребристосив двуреден костюм, излъчващ аура на благородство, която го открояваше от тълпата. Тя намираше за трудно да повярва, че секретар може да има такова страхотно присъствие. Виждайки Емъри да гледа в нейната посока, Дейзи нервно се извърна, стискайки ръцете си, молейки се той да не я познае. Сърцето ѝ подскочи, когато почувства внезапна тежест на рамото си и се напрегна. Когато Емъри се увери, че това наистина е Дейзи, той изсумтя, сякаш смъмря непослушно дете: – Току-що си се възстановила от треска. Защо не си почиваш вкъщи? Дейзи остана безмълвна. Не смееше да му каже, че е на среща на сляпо. Тя отклони поглед и каза: – Просто излязох на чист въздух. Емъри, усещайки неловкостта ѝ, присви очи. – Дойде чак до това кафене на пет километра от дома само за чист въздух? Дейзи замълча, несигурна как да отговори. Тогава телефонът ѝ завибрира. Виждайки идентификатора на обаждащия се, тя изтърси: – Съгласна съм. Да се оженим. Беше взела решение – вместо да бъде принудена да се омъжи за случаен мъж, тя щеше да избере Емъри. Въпреки че не беше от богато семейство, той беше трудолюбив и дори по-красив от Деван! Това щеше да бъде добър избор. Емъри се поколеба за момент, след това бързо се овладя и се обърна да си тръгне. Дейзи го погледна шокирано, наранена от първото си признание в любов, което беше отхвърлено. – Не искаш ли да се ожениш за мен? – попита тя. Емъри се обърна, погледна часовника си и каза: – Кметството затваря в пет и половина. Ако не тръгнем сега, ще го изпуснем. Дейзи остана безмълвна.