Съобщението напомни на Дейзи за хубавото лице на Емери. Тя се усмихна и бързо отговори: [Г-н Потър, какво става с картата?] [Дейзи, ще ти покажа, че съм сериозен да подкрепя нашето семейство.] Дойде последният отговор. Докато Дейзи го четеше, дълбокият, съблазнителен глас на Емери сякаш ехтеше в ушите ѝ, карайки я да се изчерви. "Дейзи, защо лицето ти е толкова червено?" Мелиса се взираше в Дейзи. Дейзи нервно прибра телефона си в джоба. "Нищо," каза тя. Мелиса усети нещо от нейното срамежливо изражение. "Сдобрила ли си се с Деван?" "Не," каза твърдо Дейзи. "Мелиса, Деван и аз се разделихме. Не го споменавай повече." "Защо? Какво се случи между вас двамата?" Мелиса не можеше да разбере защо двама души, които се обичат дълбоко, просто ще се разделят толкова лесно. Дейзи не искаше да крие истината от Мелиса. "Той ще се жени за Джейд." "Какво?" Мелиса беше шокирана до дъното на душата си. "Аз също съм омъжена," добави Дейзи, оставяйки Мелиса онемяла. Мелиса стоеше там като замаяна. Толкова много неща се бяха случили през тази седмица. Трансформацията на Дейзи беше твърде много за Мелиса, за да я осмисли. ***** Дейзи почука на вратата на лабораторията. "Г-н Колиър, с какво мога да ви помогна?" Йосеф Колиър наблюдаваше тревата, която Дейзи беше култивирала. Той ѝ махна с ръка. "Дейзи, каза, че тревата, която си култивирала, може да оцелее в рамките на един месец, устойчива е на сянка и слънце и не ѝ пречи да бъде тъпкана, нали?" Дейзи кимна. "Това е заключението, до което стигнах след многократни експерименти." Йосеф кимна със задоволство. Имаше малко студенти, които специализираха в Наука за пасищата, а още по-малко бяха жени. Когато училището нямаше финансиране, то приемаше студенти с по-малко впечатляващи академични резултати. Първоначално той беше подценил Дейзи, но тя се оказа талантлива. Йосеф направи знак на Дейзи да седне. "Дейзи, сега има възможност. Искаш ли да я грабнеш?" "Каква възможност?" попита Дейзи. "Знаеш ли проекта за конгресен център на Gilbert Group? Искат да използват тревата, която си култивирала. Готова ли си да поемеш този проект?" Ако Дейзи можеше да направи впечатление с този проект, това щеше да бъде от голяма полза за нея. Тя беше чула от Деван, че семейство Гилбърт е поело проекта за реновиране на конгресния център Harowood и той беше спечелил вниманието на баща си заради това. Предвид настоящата ситуация, Дейзи не искаше да го приеме. Тя отказа: "Г-н Колиър, имам други неща да правя след това, така че се опасявам, че не мога да поема този проект." Йосеф беше изумен. "Дори не го обмисляш?" "Не," отказа категорично Дейзи. Макар и малко разочарован, Йосеф реши да уважи решението на Дейзи. Преди да си тръгне, той направи последен опит, казвайки: "Дейзи, те искат отговор след три дни, и през това време все още имаш шанс да промениш мнението си." Дейзи не взе думите му присърце. Тя не обичаше да отглежда трева. Ако не бяха Аксън и Нийв, които я принудиха, тя изобщо нямаше да дойде да учи. ***** След час, Дейзи отиде да обядва с Мелиса. Мелиса погледна Дейзи предпазливо, искаше да каже нещо, но мълчеше. Неспособна да понесе нейното колебание, Дейзи спря на място, скръсти ръце и попита: "Мелиса, какво искаш да ми кажеш?" Мелиса разшири очи. "Наистина ли се раздели с Деван?" Дейзи кимна. "Абсолютно." "Наистина ли се омъжи?" Дейзи повдигна вежда. "Искаш ли да видиш брачното ми свидетелство?" "Не, добре съм," каза Мелиса, опитвайки се да осмисли случилото се. "Къде намери съпруг?" Докато говореха, телефонът на Дейзи избръмча. Беше съобщение от Емери, в което пишеше: [Свърши ли с часа?] Дейзи отговори: [Да, обядвам с приятелката си.] Емери се пошегува: [Изглежда, че изпуснах възможността да обядвам с теб, Дейзи.] Дейзи се засмя и остави телефона си. "Това беше негова идея." В крайна сметка, именно Емери предложи да се оженят. "Богат ли е?" попита Мелиса. "Не, той е от обикновено семейство." Предателството на Деван научи Дейзи на урок – висшата класа цени произхода. Въпреки че беше от семейство Кук, пак щяха да я гледат отвисоко заради възпитанието ѝ. "Какво? Дейзи, ти си от семейство Кук и си толкова красива. Тези идиоти мислят, че си селянка, но аз не мисля така. Защо ще се омъжиш за обикновен човек? Той изобщо не те заслужава!" Мелиса тъжеше за Дейзи. Докато другите момичета се стремяха към социален статус и богатство, Дейзи изглежда взе неразумно решение. Ако Джейд разбереше, щеше да се смее на Дейзи. Дейзи имаше различна гледна точка. "Мелиса, свикнала съм да съм безгрижна. Предпочитам свободата на обикновен човек пред ограниченията на богато семейство. Освен това, той се отнася добре с мен." Мелиса промърмори под носа си: "Но това, че е добър към теб, не пълни корема ти." Осъзнавайки, че ситуацията е установена, тя добави: "Когато имам възможност, определено ще отида да се запозная с този късметлия." След това Мелиса смени темата. "Шокира ме. Черпиш ме с обяд." Дейзи се засмя. "Добре." Те отидоха в ресторант отсреща и седнаха до прозореца. Когато Мелиса забеляза роклята, която Дейзи носеше, тя я похвали: "Дейзи, изглеждаш красива в тази рокля." Дейзи изглеждаше доста, но обикновено беше облечена в черно и бяло. Розовата рокля подхождаше добре на добрата ѝ фигура, карайки я да изглежда като ангел. Дейзи подръпна роклята си, казвайки: "Г-н Потър я избра за мен, но аз все още предпочитам да нося дънки." "Е, г-н Потър има добър вкус, но..." Мелиса спря. "Но какво?" попита Дейзи. "Но тази рокля изглежда много позната. Сякаш съм я виждала и преди." В този момент вратата на ресторанта се отвори и група хора влязоха, като водещото момиче носеше същата рокля като Дейзи. Мелиса се сети за нещо. "Тази рокля е от последната колекция на луксозна марка. Говори се, че е единствена по рода си и се продава за 20 хиляди долара." "20 хиляди долара?" Дейзи беше шокирана от цената. Въпреки че Емери беше асистент на главния изпълнителен директор, заплатата му беше ограничена, така че той не би ѝ купил толкова скъпа рокля. "Възможно ли е да е фалшива?" чудеше се тя. Мелиса също осъзна това, изражението ѝ стана мрачно. Тя хвана ръката на Дейзи и каза: "Дейзи, да отидем в друг ресторант." Дейзи се съгласи. Въпреки това, докато направиха няколко крачки, бяха спрени от група хора. Джуъл Уокър погледна Мелиса спокойно и каза: "Мелиса, защо си тръгваш веднага щом пристигна?"