След тирадата си Елиана почувства странно удовлетворение. Междувременно Уилоу се разплака, ридаейки толкова жално, че всички веднага се втурнаха към нея, сякаш Елиана беше някакъв безсърдечен злодей. Елиана? Изобщо не я интересуваше. "Не е мой проблем", промърмори тя под носа си. Тези хора не си струваха усилията. Преди пътуването си във времето, Елиана беше страдала достатъчно от тях. Бяха я унижавали, тъпкали я и се държаха сякаш това им е вродено право. Но не и този път. Уилоу драматично избърса сълзите си, преструвайки се на невинна. Гласът ѝ беше мек и приторно сладък. "Елиана, явно не харесваш тази рокля. Не се притеснявай, ще ти избера по-хубава следващия път." Елиана я зяпна, смаяна. "Уау, наистина ли разбираш човешки език? Какво си ти, някакво митично създание? Да не си излязла направо от приказките?" Елиана наистина имаше остър език. Някой от тълпата не можа да се сдържи. "Елиана, това е прекалено! Уилоу просто се опитваше да бъде мила с теб, а ти избухваш така? Къде ти е приличието?" Елиана изсумтя. "Приличие? О, извинявай. Сигурно съм го забравила вкъщи. За разлика от теб, аз нямам лукса да съм едновременно тъпа и скучна. Защо не ни направиш услуга и не се махнеш, по дяволите? Разваляш настроението." "Ти си ебано болна, Елиана?" "Да. Имам рядко заболяване - терминално е, наистина - ще умра, ако не пека идиоти." "Тя откачи! Просто напада всички като шибана психопатка!", извика някой. Елиана се изсмя презрително. "Трябва да си ебано тъп, за да кажеш нещо подобно. Иди на лекар, а?" "Някой да се обади в полицията! Няма ли кой да я спре?", възкликна друг. "Да, разбира се", отвърна Елиана. "Хайде, обадете се в полицията. Но първо ми направете една услуга - махнете тази грозна мутра от лицето ми. Сериозно, все едно гледам Луната, с всичките кратери." В този момент тълпата беше в страхопочитание. 'Мамка му. Елиана има умения. Откъде, по дяволите, е научила всички тези обиди? Сякаш гледаш стендъп комедия, но брутална', помислиха си те. Те нямаха представа, че острият език на Елиана е изкован в огъня на онлайн омразата преди пътуването ѝ във времето. Тогава тролове наводняваха коментарите ѝ в социалните мрежи, проклинаха я в лични съобщения и дори обработваха некролога ѝ просто за забавление. Но вече не. Всяка обида, всяко унижение - тя връщаше всичко на Уилоу. Всеки, който се осмеляваше да защити Уилоу, не издържаше дълго, преди Елиана да го разкъса словесно. И честно казано? Тя намираше радост в това. Хаосът най-накрая приключи, когато инструкторът пристигна, за да обяви събранието на първокурсниците в аудиторията. За щастие, всичко свърши, иначе Уилоу можеше да ѝ свършат сълзите, за да симулира невинност. Елиана не взе роклята, оставяйки Уилоу доста разстроена. Но каквото и да става, Уилоу беше решена да попречи на Елиана да направи впечатление на събранието на първокурсниците. Не можеше да позволи на Елиана да стане известна. ***** В аудиторията се събраха първокурсниците от актьорския факултет на университета "Айънстед". Всяка година събранието на първокурсниците приличаше на конкурс за красота, изпълнен с привлекателни млади мъже и жени. Това беше оживено събитие, което привличаше режисьори, търсещи нови таланти, и богати студенти, нетърпеливи да свалят момичета. В предишния си живот Елиана си спомняше, че именно на това събрание на първокурсниците Уилоу се запознава с известния режисьор Сайлас Картър. Преди да завърши, Уилоу си осигури роля като водеща актриса в музикален видеоклип през втората си година, благодарение на Сайлас. Въпреки че ролята беше малка, това беше рядък шанс за новобранец да се изяви. Този музикален видеоклип помогна на Уилоу да привлече първата си вълна от фенове. Нямаше много, но бяха невероятно лоялни. Тези фенове подкрепяха Уилоу в продължение на години, помагайки ѝ да се утвърди в развлекателната индустрия. Те работиха неуморно от нейно име, правейки я най-популярна сред връстниците ѝ, когато дебютира, полагайки солидна основа за кариерата ѝ. Тогава Елиана си помисли, че пътят на Уилоу към успеха изглежда забележително гладък, сякаш Уилоу следваше сценарий. Тя приписа успеха на Уилоу на нейната интелигентност и късмет, вярвайки, че дори съдбата е благосклонна към Уилоу. Въпреки това, във втория си живот Елиана осъзна, че не става въпрос за късмет. Ставаше въпрос за това, че Уилоу е взела съдбата, предназначена за нея. По време на предишния си живот, на събранието на първокурсниците, Елиана беше забелязала снимка, изпусната на входа. Докато другите я игнорираха, Елиана беше любопитна и искаше да я вземе. Но Уилоу първа стъпи върху нея и завлече Елиана вътре, преструвайки се на приятелски настроена. Опитвайки се да се разбира с Уилоу, Елиана пренебрегна тези подробности. Но никой не очакваше Уилоу да грабне снимката, която Елиана остави след себе си. Оказа се снимка на дъщерята на Сайлас, която той случайно беше изпуснал и трескаво търсеше. Уилоу използва тази снимка като начин да се представи на Сайлас, печелейки специалното му внимание. Тази възможност, първоначално предназначена за Елиана, беше взета от Уилоу в предишния живот на Елиана. Уилоу, след като получи втория си живот, прецизно прехващаше възможностите, предназначени за Елиана, претендирайки за тях като свои. Оглеждайки се назад, Елиана осъзна, че има твърде много съвпадения, при които Уилоу прехващаше всяка значима възможност, която се изплъзваше през пръстите на Елиана. Този път Елиана беше решена да не позволи на Уилоу да постигне своето отново. Докато Елиана се приближаваше към аудиторията, тя забеляза малка снимка, лежаща в ъгъла близо до входа. Елиана погледна Уилоу, която също търсеше снимката, въпреки че паметта на Елиана за местоположението ѝ беше по-остра. Това потвърди подозрението на Елиана, че Уилоу се опитва да открадне живота ѝ. Елиана бързо пристъпи напред и взе снимката. Искаше да погледне момичето на снимката, но преди да успее, Уилоу се втурна натам, опитвайки се да я грабне. "Елиана, какво е това? Дай да видя!", поиска Уилоу, протягайки се към снимката. Но Елиана я държеше здраво и Уилоу не успя да я грабне. Разочарована, Елиана хвърли на Уилоу презрителен поглед. "Защо, по дяволите, трябва да ти казвам какво държа?" Без да чака отговор, Елиана се обърна и се запъти към аудиторията. Но Уилоу не беше готова да се откаже - не и когато това можеше да бъде единственият ѝ шанс да се срещне със Сайлас Картър. "Елиана, чакай! Просто дай да я видя, добре ли?", каза тя, тичайки след нея. Елиана дори не я погледна, камо ли да отговори. Сякаш Уилоу не съществуваше. Когато Елиана стигна до вратата на аудиторията, Уилоу се паникьоса. Отчаяните времена изискват отчаяни мерки. Без да мисли, тя извика: "Крадец! Някой краде!" Тълпата веднага замръзна. Глави се обърнаха към тях, любопитство и подозрение изпълниха въздуха. Посочвайки драматично ръката на Елиана, Уилоу сложи най-страдалческото си изражение. "Елиана, върни го! Това е мое!", извика тя, гласът ѝ трепереше точно толкова, колкото да продаде акта. Отвращението на Елиана беше изписано на лицето ѝ. Не можеше да повярва колко безсрамна е Уилоу. "Какво точно откраднах от теб?", попита тя със студен и режещ тон. "Снимката в ръката ти - тя е моя!", настоя Уилоу, гласът ѝ се повиши, сякаш наистина е била наранена. Устните на Елиана се извиха в подигравателна усмивка. "Твоя? Наистина ли? Сигурна ли си в това?" Беше час пик за студентите, влизащи в аудиторията, и избухването на Уилоу беше създало моментална гледка. Събра се малка тълпа, нетърпелива да гледа как се развива драмата. Уилоу изигра ролята си перфектно, представяйки спектакъл на слабост и уязвимост. Стоейки там със сълзливи очи и треперещи устни, тя изглеждаше като жертва на предполагаемата жестокост на Елиана. За разлика от това, студеното безразличие на Елиана я рисуваше като злодей. Съчувствието към Уилоу се разпространи като горски пожар през тълпата.