Ракетата се въртеше лениво в ръката на Елиана, докато тя хвърляше закачлив, почти присмехулен поглед на Уилоу, стояща от другата страна на мрежата. Устните ѝ се извиха в лека усмивка, а под периферията на шапката ѝ изражението ѝ носеше тежестта на някой, който е далеч над всичко това, като богиня, гледаща надолу от своя пиедестал. Сякаш си мислеше наум: "Това ли е всичко, на което си способна?" Уи