Бяха вървели още четиридесет минути.
Елиана спря на върха на малък хълм, присвивайки очи в далечината. Знаме се подаваше през дърветата напред.
Облекчение я обля, когато разпозна финалната линия.
"Още само две минути и ще сме там", каза Елиана на другите.
"Най-после!", изстена Стела, отпускайки се на земята и разтривайки болезнените си прасци.
В този момент Ливия, която гризеше суха храна до тях,
















