Бяха вървели още четиридесет минути. Елиана спря на върха на малък хълм, присвивайки очи в далечината. Знаме се подаваше през дърветата напред. Облекчение я обля, когато разпозна финалната линия. "Още само две минути и ще сме там", каза Елиана на другите. "Най-после!", изстена Стела, отпускайки се на земята и разтривайки болезнените си прасци. В този момент Ливия, която гризеше суха храна до тях,