Калвин Той се държеше настрана от Рин след годежа на Уил. Струваше му се, че не може да му се има доверие да не докосне жената. Знаеше, че не трябваше да го прави онази вечер, но тя просто бе изрекла, че вече не е негова и той не хареса тези думи. Този развод с нея беше много по-труден, отколкото си бе представял. Два пъти през последната седмица се бе озовавал на магистралата, водеща към нейното място, и трябваше да се обърне и да се върне в апартамента си. В един момент се бе обадил на Уил да излязат да пийнат по нещо, нуждаейки се от разсейване от собствените си мисли. Тези шест седмици щяха да бъдат по-тежки, отколкото можеше да си представи. Тя също беше разстроена в онова стълбище след партито на Уил. Дори не можеше да го погледне. Често лежеше в тяхното легло и го наблюдаваше, а понякога той се преструваше, че не забелязва; друг път просто й казваше да заспи. Тя обичаше да го гледа, когато си мислеше, че той не забелязва. Уил поклати глава. "Казах ти да не го правиш по този начин." "Трябва да е така," промърмори той, докато се взираше в уискито си в бара. "Трябва да отида в къщата, но не мисля, че е разумно да отида сам. Вероятно ще я съблазня в нашето легло." Той въздъхна. "Е, ако тя е склонна," Уил махна с ръка. Това беше проблемът. Вероятно щеше да е склонна, но след това щеше да трябва да види това изражение на лицето й, онова, което бе видял в стълбището. Начинът, по който се бе отдръпнала от докосването му, нещо, което никога не бе правила преди, и му бе казала просто да си върви. Той й бе поднесъл този развод изневиделица, а след това, в деня, в който го бе подписала, я бе съблазнил в едно проклето стълбище пред очите на всички. "Не, тя беше разстроена онази вечер след това." "А?" Уил звучеше объркано. "Не се гордея с това, Уил. Но на твоето годежно парти," той завъртя уискито в чашата. "Бях с жена си в аварийното стълбище." Той въздъхна и изпи цялата напитка. "Два пъти," промърмори той. Погледна бармана и почука по чашата си, за да покаже, че иска още една. Това беше ексклузивен бар и само супер богатите влизаха тук. Той бе негов избор, защото винаги беше тихо и спокойно. Атмосферата беше малко мрачна, но отговаряше на настроението му. Никога нямаше пиянски свади като в обикновен бар. Нямаше силна досадна музика, а нещо нежно и класическо свиреше на заден план. И всичко, което трябваше да направи, беше да почука по чашата си, за да получи допълване. Уил въздъхна и поклати глава. "Чудех се къде изчезна?" "Хм, тя реши да слезе по стълбите. Аз използвах асансьора и след това просто седях в колата си, докато тя излезе от сградата." Той погледна новата си напитка. "Отне й повече от час да излезе навън и носеше обувките си на токчета. Мисля, че слезе пеша всичките 20 етажа." "Това е просто лудост." Уил го погледна намръщено. "Можех да накарам Анабел да й се обади, да обядват, въпреки че си наясно, че не е написала твоето име на този подарък, нали?" "Мм," той кимна, "вероятно е написала картичката в същия ден." "Казах ти, че е бясна. Не ме послуша," заяви Уил и махна за още една бира. Тя дойде в изискана бутилка, която в сегашното му настроение дори не можеше да оцени. "Така че, трябва да отида в къщата, но не мога да отида сам, така че познай кой идва с мен?" "Твоят адвокат." Уил се засмя. "Да, и искам да я разсееш." "Не мисля, че тя се интересува от разговор с човека, който й връчи тези документи." "Наистина не ме интересува, просто трябва да събера няколко неща от офиса си и да взема един-два костюма от спалнята. Едно посещение и след това ще я оставя на мира до деня, в който трябва да я взема и да я закарам до летището." "Наистина ли не си вярваш?" Уил въздъхна. "Обикновено си доста уравновесен." "Това е много различно. Не очаквах да се чувствам така, изобщо," промърмори той и изпи тази напитка. "Вземи ме утре сутринта." Той подаде картата си на бармана, "и за двамата," заяви той на бармана. Той се облече добре сутринта, но не прекали и влезе в къщата в Клифсайд, само за да открие, че Рин стои точно там във фоайето, с голяма ваза на масата, и аранжира цветя. Очите й се преместиха към него и след това към Уил. "С какво мога да ви помогна?" попита тя и след това се върна към поставянето на цветя във вазата. "Просто съм тук, за да взема няколко неща от офиса и няколко костюма," каза той. "Добре." Тя сви рамене. "Няма да ви безпокоя." Той я погледна и искаше да я попита дали е добре, но знаеше, че не е, не наистина. Тя обикновено винаги се усмихваше, когато го видеше. Днес не го беше направила. Той погледна Уил и кимна към нея, преди да се отдалечи. Той чу Уил да казва: "Анабел много хареса подаръка, който й направи." "Радвам се," беше всичко, което тя заяви в отговор и не звучеше така, сякаш се интересува от празни приказки. "Любопитен съм как познаваш Мерилин Ридли. Никой не знае коя е тя. Анабел ми каза, че е псевдоним." "Ходих с нея в колеж. Затова имам всичките й книги," отговори му Рин. Това изненада Калвин. Не беше знаел това, че тя има всички книги на тази авторка. Изглежда имаше някои тайни, които той не знаеше. Той взе няколко файла от офиса си. Неща, по които работеше, когато оставаше тук през нощта. Понякога сънят не идваше и той работеше, докато Рин спеше. Той се отправи нагоре и се огледа и да, там на тоалетката й имаше две книги с името на Мерилин Ридли. Нищо друго тук не се беше променило, всичко беше както винаги, подредено и чисто, леглото оправено и прозорците отворени, за да влезе летният бриз, нещо, което тя винаги правеше. Той знаеше, че това е свързано с нейното минало. Един от приемните домове не беше толкова добър и тя беше заключена в стая без прозорци повече от веднъж и сега не можеше да понася да бъде в тъмно затворено пространство. Това беше и причината той да купи тази къща. Тяхната спалня беше много голяма и просторна и имаше големи прозорци, за да влиза светлина. И цялото това отворено пространство зад къщата и към океана, тя имаше цялата светлина и пространство, които някога би могла да поиска. Нищо в тази къща не беше тъмно или клаустрофобично по никакъв начин. Той се приближи и извади костюмите, които трябваше да вземе със себе си, и ги постави на леглото, преди да влезе в банята и да отвори шкафчето в банята. Той взе противозачатъчните й хапчета и ги погледна. Тя беше спряла да ги пие и съдейки по вида им, в деня, в който бяха подписали документите за развод. Той се усмихна леко, мислеше си, че ще го направи, това щеше да е в негова полза за плановете му. Всичко щеше да е наред, напомни си той. Тя щеше да разбере и той си мислеше, че ще се просълзи малко, ще го прегърне, може би ще го набие, когато осъзнае какво е направил, но тя го обичаше. Той знаеше това. Тази любов щеше да надделее над всеки гняв и тя щеше да бъде щастлива, те щяха да бъдат щастливи и той можеше да й даде това бебе, което искаше, по правилния начин. Надяваше се, че ще се върнат от Италия щастливи и с бебе на път. Просто трябваше да се сдържи, докато разводът не бъде финализиран и тогава можеше да й даде всичко, което искаше. Тя щеше да го разбере. Той ги върна в шкафчето точно там, където винаги ги държеше, и събра костюмите и файловете си и се върна долу. Той наистина нямаше нужда от нито един от тези костюми, а само от файловете от офиса си, но събирането им беше добър предлог да провери дали е спряла противозачатъчните. Тя не беше във фоайето, но цветята бяха там, прекрасен букет от кали с орхидеи и той погледна Уил въпросително, а той сви рамене и заяви: "Тя завърши цветята и след това просто напусна къщата, отиде на разходка. Изглеждаше ми, че се е отправила към скалата," каза Уил. Кал кимна, това беше едно от любимите й места. Тя сама си беше купила пейката и я беше преместила там, за да седи, харесваше океанския бриз, както му беше казала веднъж. Той погледна в посока към нея, докато се отправяше към колата и тя вървеше в тази посока с небрежна разходка.