Рин Тя се облегна на стената в стълбищната клетка и го погледна нагоре. Беше невъзможно висок, метър и деветдесет и три, помисли си тя разсеяно, докато го гледаше. Замисли се над думите му, той не искаше разводът им да стане публично достояние. Тя се чудеше разсеяно как си мисли, че ще го запази в тайна и изобщо няма да го обяви? Не можеше да разбере логиката му точно в този момент. Уил беше подал тези документи днес, за да започне процедурата. Също така щеше да стане ясно, когато тя престане да бъде под ръка, посещавайки събитията, които той беше планирал за следващите шест седмици. Имаше три, на които трябваше да присъства с него, отбелязани в календара ѝ. Но той също така просто щеше да ѝ се обади от нищото и да ѝ каже, че има нужда да отиде на вечеря с него и клиент, с когото тя е по-подготвена да се справи заради нейните умения в програмирането. Тя можеше да говори на техния език, така да се каже. Той щеше да трябва да намери някой друг, който да заеме тази роля. Или може би вече беше намерил. Тя не знаеше. "Дойдох само защото вече бяхме приели поканата преди месеци, потвърдихме присъствието и на двамата. Ако не се бях появила, как щеше да изглежда? Предполагам обаче, че трябва просто да се радвам, че не си довел някой друг със себе си и не ме смути, като имаш друга жена под ръка", заяви тя с вдигане на рамене. Той се мръщеше към нея сега. "Наистина ли мислиш, че бих направил това?" Дали мислеше? Да, тя си спомни думите му към Уил онзи ден. Той щеше да се разведе, когато намери Госпожа Правилна, така че според тази дедукция, думите му онзи ден, че няма да има бебе, а сега и развод, той вероятно беше направил това. "Това е неизбежно." Тя го отхвърли още веднъж с вдигане на рамене, "Спести си неприятностите от тази неловкост, която се случва отново, Калвин, и ми изпрати имейл утре за събитията, на които не искаш да присъствам през следващите шест седмици. Така че няма да бъда там, когато не очакваш, и няма да трябва да играем този фарс отново пред твоите приятели или бизнес познати." Тя видя как челюстта му потрепна и се усмихна съвсем леко. Той не беше мислил за това, когато беше направил това. Вероятно трябваше да погледне календара си и да планира развода им съответно, за време, когато няма функции за посещение, или функции, на които все още не е отговорил, за да може да откаже да присъства, или да заяви, че само той ще присъства, като по този начин премахне нуждата да бъде видян с нея под ръка. "Малко по-трудно е, отколкото си мислеше, нали, да получиш този бърз и тих развод, който искаш." Тя кимна, докато той оставаше мълчалив, "Няма да те тормозя или да ти създавам трудности, Калвин. Просто посочвам фактите. Има, доколкото си спомням, три събития през следващите шест седмици, на които трябва да присъствам с теб, едното е благотворителна гала, която включва състезание по танци. Предлагам да направиш други уговорки." Тя го заобиколи. "Аз вече не съм твоя." "Ти все още си моя, Рин." Той я дръпна, за да се изправи срещу него. Лешниково-зелените му очи бяха вперени в нейните и тя ги наблюдаваше как започват да стават по-зелени, отколкото кафяви, докато го гледаше нагоре, докато той я притискаше към стената, "Разводът не влиза в сила шест седмици, и дори тогава." Цялото му тяло беше опряно в нейното, устата му беше на ухото ѝ "Ти все още ще си моя, Рин." Гласът му внезапно стана дрезгав, дълбок и тъмен, както очите му бяха започнали да показват признаци на желание. Тя знаеше как изглеждаше това, как звучеше това. Устата му беше на врата ѝ момент по-късно, целувайки го дълбоко, точно под ухото ѝ. Едното място, за което знаеше, че я възбужда бързо, можеше да бъде използвано, за да я съблазни само за минути, и тя ахна и се опита да го отблъсне. Той беше много по-голям и по-силен от нея. Ръката му беше под роклята ѝ и преди да се усети, той дърпаше бикините ѝ настрани и я докосваше интимно. "Спри." Тя ахна, въпреки че дори на нея ѝ звучеше толкова слабо и сякаш не го мисли. Той никога не беше толкова безразсъден, че да я докосва така на публично място. Ако някой ги видеше, щеше да предизвика сцена. Тя почувства пръстите му да се врязват в нея момент по-късно и ахна, "Ние сме в стълбищната клетка." Опитвайки се да прочисти собствената си глава и да го накара да дойде на себе си, тя знаеше, че малко неща могат да го разсеят, когато я искаше, когато ставаше толкова нуждаещ се и взискателен, опитвайки се да получи това, което иска. "Не ми пука, по дяволите." Изсъска той и очите му срещнаха нейните и те бяха изцяло зелени и изпълнени с глад и желание сега. "Наистина не ми пука в този момент, искам те. Свърши за мен, Рин." Той поиска от нея и устата му беше на врата ѝ още веднъж, влачейки горещи целувки по него. Докато той движеше пръстите си във и извън нея, докато тя стенеше и се движеше с него, тя мразеше себе си, че му позволяваше да направи това. Но тя също искаше това. Мъжът беше успял да създаде похотлива нужда в нея от години насам и той я напускаше, развеждаше се с нея и тя просто искаше един последен момент с него, сбогом, подходящо сбогуване "Кал?" излезе от устата ѝ, името му изпълнено с желание и нейната нужда той да ѝ даде това, което наистина искаше; целия него, докато тя се приближаваше към оргазъм. Той я захапа грубо по врата, след което тя беше завъртяна и той дърпаше бикините ѝ надолу. Роклята ѝ беше дръпната нагоре и той разрита краката ѝ и я взе с един твърд тласък, стон излезе от него и тя извика, докато той я вземаше. Той държеше шепа от косата ѝ и главата ѝ беше дръпната назад към рамото му, докато я вземаше с твърди, стегнати тласъци. Ръцете ѝ бяха обратно хванати за бедрата му, дърпайки го, докато тя самата се тласкаше, за да отговори на нуждите му. Тя щеше да свърши бързо. Не можеше да спре оргазма, който се търкаляше през тялото ѝ. Можеше да го усети как започва да трепери вътрешностите ѝ, навсякъде около него, и той изстена от усещането за това. След това той изчезна от нея и тя ахна от внезапната загуба на него, само за да бъде дръпната грубо и вдигната и блъсната към стената. Разочарован звук излезе от него, докато намираше роклята ѝ да пречи и той я дръпна нагоре и накрая я взе още веднъж, докато тя уви краката си около него. Вкопчи се в него, докато той стискаше задните ѝ части и я взе още веднъж, устата му на врата ѝ. Ръцете ѝ бяха в косата му и тя ахна и изстена от удоволствие, след което извика още веднъж. Докато тя свършваше отново, цялото му тяло беше блъснато здраво към нейното. Ръцете му я бяха дръпнали надолу върху члена му и сега я държеше здраво към себе си, погребан толкова дълбоко, колкото можеше да се пъхне в нея, докато той свършваше. Дишането му беше толкова неравномерно, колкото и нейното. Той не я свали, просто стоеше там, колко дълго не знаеше. Тя беше първата, която се раздвижи, или се опита да "Свали ме, моля те." Тя полу-прошепна и се отказа от хватката си върху косата му. Той се измъкна от тялото ѝ и ѝ позволи да се плъзне надолу по стената бавно, докато краката ѝ докоснаха земята, преди да отстъпи назад. Тя затвори очи и облегна глава назад на стената. Не искаше да го гледа. Можеше просто да заплаче, помисли си тя, докато поставяше ръцете си на гърдите му и го отблъскваше по-далеч от нея, дори когато чу ципа на панталона му да се закопчава, ръката му докосна лицето ѝ и тя го отвърна от него и почувства как ръката му пада надолу. "Просто върви, Калвин." Тя промърмори. "Съжалявам, увлякох се," извини се той. Това беше занижено твърдение, помисли си тя, но тя не беше по-добра. "Мога да се прибера сама." Тя му каза и накрая отвори очи, въпреки че не го погледна. Заобиколи го и тръгна надолу по стълбите. "Ти си на последния етаж," извика той след нея, докато тя вървеше надолу по стълбите далеч от него.