Калвин Той крачеше из кабинета на Уил. Мъжът говореше по телефона, а още не беше и 9 сутринта. Кал беше раздразнен в този момент, планът му да поиска развод тази сутрин не се беше осъществил. Рин току-що го беше изненадала напълно с въпроса си дали иска бебе от него. "Какво те е подпалило толкова?" попита най-накрая Уил, когато приключи разговора. Мъжът го беше наблюдавал как крачи из стаята. "Рин ли полудя, когато поиска развод?" "Не, не съм я питал за такъв," промърмори той. "Какво? Защо не? Това беше планът," заяви Уил с намусено лице. "Просто не можах. Тя беше щастлива снощи, хихикаше ми се и после тази сутрин..." въздъхна той. "Попита ме дали искам бебе." "Какво!" Уил го зяпна. "Да, това беше и моята реакция," заяви Калвин, "Как мога да поискам развод след този разговор? Тя ще си помисли, че е заради това, че е попитала за бебе. Това е просто грешно, не съм толкова жесток." "Ти го казваш, но това момиче е влюбено в теб, Калвин, сам каза. Каза ми, че се е свила в теб след втората ви годишнина от сватбата и е промърморила, че те обича в полусъненото си състояние." "Знам," промърмори той и лека усмивка докосна лицето му при спомена. Тя беше толкова сладка, сгушена в него, потупа гърдите му леко и въздъхна меко, сякаш мечтателно промърмори "Обичам те, Кал." Тя беше единствената, на която беше позволено да го нарича Кал. Всички останали го наричаха Калвин или г-н Рийвс. "Трябваше да поискаш развод тогава," промърмори Уил, "Сега виж в какво се забърка." "Не бях готов тогава." Той въздъхна и седна на дивана на мъжа, и не беше готов. Да, тя беше негова съпруга, но това беше брак по договор и той никога не я беше гледал по друг начин. "Трябва да го поискам сега, просто не можах да го направя днес, както беше планирано." "Е, колкото по-скоро, толкова по-добре, знаеш това. Дори развод по взаимно съгласие, какъвто ще бъде този, ще отнеме шест седмици, за да се уреди и финализира, така че ти предлагам да започнеш да осъществяваш плановете си. Или тя може просто да го поиска сама. Наистина ли искаш това?" "Не," промърмори той. "Трябва да дойде от мен," кимна той. "Ще уредя моята част днес. Знам къде мечтае да отиде на почивка. Не е никак очевидно, скрийнсейвърът ѝ е мястото, където иска да отиде." "Тогава направи плановете, ти държиш паспорта ѝ, нали?" заяви Уил. "Да, той е при моя. Ще уредя всичко, полетите и настаняването, туровете, които знам, че ще иска да посети." кимна той решително. Беше взел решение. "Това е много усилия за развод, знаеш ли го?" Уил поклати глава. "Хм, аз съм добрият, помниш ли." Въпреки че не се чувстваше така в момента, това момиче нямаше никого, изоставено в сиропиталище и след това отгледано в приемна система. Беше изненадан, че е толкова добре адаптирана. Той отхвърли това и се изправи. "Кога ще бъдат изготвени документите?" "Когато изброиш какво искаш в тях, ще ги изготвя днес, имам време, нямам съд днес. Какво получава тя?" "Къщата, която споделяме, и четири милиона долара трябва да са достатъчни. След това тази почивка, платена до мечтаната ѝ дестинация. Ще я направя първа класа също." Той щеше да я поглези малко, тя го заслужаваше. "Сигурен ли си, че искаш да го направиш по този начин, Калвин. Можеш просто..." "Не, трябва да бъде по този начин. Трябва да се разведем, това е единственият начин да я видя щастлива. Тя ще разбере, че намерението ми е да я пусна да си отиде, за да може да бъде щастлива в бъдеще." "Може да има обратен ефект, знаеш ли, готов съм да се обзаложа, че има инат в тази твоя съпруга." "Хм, никога не съм го виждал," поклати глава той. "Тя е твърде мила, за да крещи и да вдига скандали. Вероятно просто ще ме зяпа и ще промърмори "Добре, къде са документите"." Или това се надяваше. "Не искам да се вдига голям шум около това, дръжте го дискретно и извън вестниците." "И така, кога ще го направиш? Ти ли ще връчиш документите? Или аз ще бъда лошият за твоята мила, любяща съпруга?" промърмори Уил. "Разбирам, че не ти харесва, Уил, но не можем да продължим брака си в този вид. Не е правилно и ти го знаеш. Никога не мога да ѝ кажа, че я обичам в замяна, така че е време да се разведем." заяви той "Ако можеш да изготвиш всичко до утре, и двамата ще отидем в имението Клифсайд и аз ще ѝ кажа, че искам развод и ти, приятелю, можеш да ѝ връчиш документите." "Ура, няма да се меся, ако се опита да те удари." "Тя няма да го направи," заяви Кал и тя нямаше. Тя не беше такъв тип жена. "Като ѝ разбиеш сърцето, тя може и да го направи. Ще ги имам готови за сутринта. Най-добре ги подпиши, преди да отидеш там, за да мога да ги подам в същия ден, така че шестседмичното чакане да започне веднага. Кал кимна и се отправи към собствения си офис. Щеше да бъде дълъг и ужасно разочароващ ден и той го знаеше. Съзнанието му щеше да бъде разсеяно от думите, които беше изрекла тази сутрин. Бебе, тя искаше да има бебе от него, в рамките на брак по договор. Не беше правилно да се въвежда дете в брак като техния. Така че, не, той не само нямаше да има бебе от нея, но и щеше да се разведе с нея, за да се увери, че ще го разбере. Прекара деня в уреждане на самолетни билети и настаняване, провери турове на района и резервира няколко от тях: обиколка на лозя, полет с балон, конна езда на плажа. Вечеря на круиз на хубава яхта и спа ден, резервира най-добрите хотели и се увери, че има луксозни трансфери. Всички неща, за които беше говорила със собствената му майка, всички неща, които майка му му беше казала, че трябва да прави с нея," заведи жена си на почивка, сине, направи я романтична и се отпуснете, наслаждавайте се един на друг." Той знаеше какво означава това. Тя искаше той да има бебе с жена си. Да се върне бременна, това имаше предвид тя. Той погледна списъка с нещата и отпечата маршрута. Беше доста обширен, едномесечна почивка в Италия. Тя наистина щеше да хареса това, щеше да види, че е положил усилия да ѝ даде нещо, което я интересува, нейната мечтана дестинация. Тя не беше ходила на почивка през трите години, в които бяха женени, графикът му донякъде пречеше на това. Винаги имаше събития, независимо дали са бизнес или благотворителни, тук или в други щати или извън страната. Той събра всичко и взе паспорта ѝ от сейфа, прелисти го. Тя беше била на две бизнес пътувания с него и той я беше свалял безмилостно през онези дни, в които бяха оставали заедно. Съпругата му беше красива и имаше усмивка, която можеше да разтопи сърцето на всеки мъж. Ето защо се нуждаеше от развод. Той искаше тя да бъде наистина щастлива и тя не можеше да бъде такава в брака им по договор, нещо, което беше пълно с правила и уговорки, неща, които той поддържаше, за да я защити и себе си. Не че изглеждаше, че е помогнало да я защити, тя все пак успя да се влюби в него. Беше време да се сложи край на тази им привидност на брак в полза на щастието и задоволството. Тя нямаше да го хареса, щеше да бъде с разбито сърце, но това беше за най-доброто. Той не можеше да остане в този брак по договор, ако не можеше да ѝ даде това, което наистина искаше, а той не можеше.