Рин Тя се събуди сама в тяхното легло и въздъхна тихо, обръщайки се по гръб и гледайки към тавана. Понякога правеха сутрешен секс и тя някак си искаше това точно сега, колкото и да знаеше, че никога не трябва наистина да иска нищо от съпруга си. Никога не молеше за нищо друго, освен тук, в тази спалня, когато той я докосваше. Тази къща беше повече от достатъчна: беше голяма и внушителна, и имаше икономка, която идваше всеки понеделник и петък, преди и след уикенда. Тя поддържаше къщата през останалите дни. Не беше толкова трудно, тя беше единствената, която живееше тук. Кал живееше в града в пентхаус апартамент, който беше на малко повече от час път. Тя лежеше в тяхното легло и се чудеше дали вече е тръгнал. Погледна часовника; беше малко след седем, вероятно вече беше отишъл. Винаги спеше като заклана след секс. Това я отпускаше напълно, въпреки че знаеше, че и Кал спи добре след секс. Но никога не си правеше труда да я събуди, когато ставаше сутрин, не, той се къпеше, обличаше и си тръгваше, а тя се събуждаше сама в 50% от случаите. Тя седна и след това стана от леглото, взе душ и се облече за деня. Навлече си мек кремав панталон и семпъл копринен потник в нежно лилаво, гардеробът ѝ беше много различен от този, който беше, когато се беше преместила в тази къща. Дори бельото ѝ беше скъпо, защото Кал купуваше повечето от него. От време на време се появяваше през вратата и ѝ подаваше торба, усмихваше ѝ се и казваше: "Купих ти нещо. Облечи го за мен." Тя върза дългата си гъста тъмна коса на лесна конска опашка и слязоха по стълбите, и почти спря на място, виждайки Кал да седи на масата в трапезарията, да чете вестник, а до него имаше чаша кафе. Той я погледна за кратко. "Какво?" попита той. "Нищо," тя поклати глава и отиде да си направи кафе. "Искаш ли закуска?" предложи тя. Рядко оставаше да се храни с нея там. "Не, скоро тръгвам. Имам правна среща в девет," заяви той просто. "Добре." Тя кимна и си направи малко препечен хляб към кафето. След това се замисли дали днес е денят да го попита. Гледаше го, докато той четеше вестника, докато държеше чашата си с кафе. Нямаше никакво семейство; беше сирак, откакто се помнеше, местеше се от едно приемно семейство в друго. Харесваше ѝ да е омъжена, въпреки че той всъщност не беше тук, ако беше болна или наранена, името му беше там като неин най-близък роднина. Никога преди не беше имала това, чак след като се бяха оженили. Харесваше ѝ да знае, че може да напише името му там, във формулярите, които трябваше да попълни. "Какво има, Рин? Изгаряш ме с поглед," заяви той. "О, извинявай." Тя взе препечения си хляб и отиде да седне на масата. "Не исках да се вторачвам." Знаеше, че той смята това за грубо, но не можеше да спре да мисли за факта, че току-що са отпразнували третата си годишнина. Можеше да поиска бебе и детето му щеше да е очарователно. "Рин?" той изсумтя и я погледна, сгъвайки вестника и ставайки след още една минута, в която тя просто го гледаше. "Просто ми кажи какво мислиш. Искаш ли нещо?" попита той. "Н…не, нищо подобно. Просто, ами, женени сме от три години." Тя заекна малко. "Да." Той кимна и изпи остатъка от кафето си. "Веднъж ми каза, аз, ние, можехме да имаме бебе след три години брак." Тя стисна зъби и му каза какво мисли. "Наистина ли, не си спомням това." Той се намръщи точно към нея. "Да, беше точно след първата ни годишнина в къщата на майка ти," каза му тя. Спомняше си го много ясно. "Само за благото на майка ми тогава... Опита ли се да забременееш снощи?" изведнъж се намръщи точно към нея. "Не, все още съм на противозачатъчни." Тя поклати глава и погледна часовника си. Беше почти време да отиде и да го вземе, осъзна тя. "Добре, остани на тях," заяви Кал и се запъти към вратата. "Няма да има бебе в този брак." Той я погледна право в очите. "Имам предвид това, не в този брак, ясно ли съм?" "Да." Тя промърмори, докато болка докосна гърдите ѝ. Тя го гледаше как напуска стаята и мислеше за тези думи: "Няма да има бебе в този брак." "За благото на майка му", но той я беше погледнал този ден и ѝ кимнал, сякаш да ѝ каже, да, има предвид това. Можеха да имат бебе заедно, ако бракът им продължи толкова дълго. Мъжът, когото обичаше, съпругът ѝ, не искаше да има бебе с нея. Когато напуснеше този брак, отново щеше да бъде сама. Една част от нея, която знаеше, беше толкова глупава, че да си мисли, че той би искал това с нея. Тя беше просто договорна съпруга. Удобство за него да покаже, че е семеен мъж, това беше всичко. Тя стана и излезе навън. Може би беше време да поиска развод сама, всеки от тях можеше да го поиска. Имаше клауза за изход, въпреки че ако тя го поискаше, трябваше да се откаже от всичко и да си тръгне с нищо. Целият ѝ живот беше тук сега, въртящ се около този мъж. Беше се научила как да се храни правилно, да танцува правилно и имаше уроци по етикет през първата година. Дори се научи как да си слага грим и да си прави прическа. Всички неща, които бяха необходими, за да бъде негова съпруга, да бъде виждана на ръката му. Единственото нещо, което не получи в този брак, беше истинска сватба, сърцето му и да целуне мъжа, когото обичаше. Всичко останало беше нейно, докато не се разведат. Тя се изкачи до скалата в края на имота и седна на седалката, която беше там. Беше любимото ѝ място, където да ходи и да мисли. Вятърът отвяваше мислите ѝ и прочистваше ума ѝ, а тя харесваше миризмата на соления морски бриз. Чувстваше се повече от малко глупава в момента; трябваше да си държи езика и го знаеше. Трябваше да знае по-добре, отколкото да поиска да има семейство. Тя и семейство; тези две неща, тя не смяташе, че наистина се смесват. Въпреки че семейството му я харесваше и се разбираше с майка му и баща му, сестра му доста добре. Бяха мили нормални хора, обикновени хора като нея. Кал не беше роден богат, той беше създал собственото си богатство на 25 години, направил си име и продължаваше да го прави и до днес. Той управляваше собствена компания, обичаше да купува по-малки компании и да ги поглъща, да ги разраства, да търси най-добрите компютърни програмисти. Тя знаеше кои са всички. Това беше нейният свят. Въпреки че работеше дистанционно сега, можеше да работи навсякъде по света. Тя седеше там горе и гледаше към океана, докато се чудеше къде ще отиде, когато получи този развод, и се чудеше дали трябва да започне да търси сега. Той беше недоволен от нейния въпрос и тя го знаеше; разпознаваше този израз на лицето му. Този един въпрос може много добре да бъде нейното пропадане в този брак. Тя въздъхна тихо и погледна там към океана и се чудеше дали някой ден ще има някого, когото да нарече син или дъщеря. Въпреки че знаеше точно сега, че това няма да бъде с Кал, това вече беше даденост. "Няма да има бебе в този брак." Тя имитира думите му. Но след това изсумтя на себе си и стана. Искаше бебе и не ставаше по-млада; Вече беше на 28. Може би беше време да продължи напред, далеч от него и от този живот, който той ѝ даде, но в същото време, как можеше? Когато го обичаше.