Рин Тя се скиташе на воля из партито за годежа на Уил и Анабел и разговаряше с всеки, който я поздравяваше. Осъзнаваше, че след като документите за развода ѝ с Калвин бяха подписани и бракът им приключи, тя вече не трябваше да стои до Калвин всяка секунда от вечерта и да играе любящата съпруга, която той я беше помолил да бъде, и тя бе приела ролята преди три години, така че реши да не го прави. Въпреки че той пристигна на партито и се приближи до нея, както обикновено правеше, когато пристигаха на някое събитие поотделно, тя знаеше какво винаги правеше през последните три години – влизаше в тази роля, която си бе дал, без да се замисля. Той преметна ръка през кръста ѝ и я остави на хълбока ѝ. Пълна демонстрация на това, че са съпруг и съпруга, за да видят всички около тях. Само че вече не бяха такива. Тя бе получила по имейл копие от подписаните документи за развод, преди дори да напусне къщата, за да дойде на партито за годежа на Уил и Анабел, заедно с писмо от съдията, в което се посочваше датата на споразумението за развод; всичко беше приключено. Поканата за това парти беше на хладилника в къщата ѝ и тя почти бе забравила за него. Беше я прочела, докато си наливала напитка от хладилника тази сутрин, след като се бе прибрала от офиса на Калвин, и дори се бе колебала дали да присъства тази вечер, но беше адресирана и до двамата. Освен това харесваше Анабел и пиеха кафе два пъти седмично, понякога вечеряха. Така че защо трябваше да бъде лишена от възможността да види приятелката си щастлива на годежното ѝ парти? Само за да може на Калвин да му е комфортно и да не я вижда повече. Това парти беше голямо и се провеждаше в пентхаус апартамента на Уил, който беше също толкова голям и луксозен като този на Калвин, така че технически можеха просто да тръгнат в различни посоки и вероятно изобщо да не се засекат. Уил, тя знаеше, не искаше къща или двор, а апартаментът му беше близо до офиса му и съдебната палата. Анабел също изглежда не се интересуваше, въпреки че този апартамент имаше четири спални; за когато искаха да създадат семейство. Тя усещаше погледи върху себе си, докато се движеше из партито сама. Беше доста досадно да знае, че той я следи, при положение че той беше този, който искаше развода. Тя не го следеше, показвайки му, че спазва развода им. В един момент Анабел се наведе към нея и преплете ръка с нейната, по същия начин, по който беше направила с Калвин по-рано, и прошепна тихо: "Какво направи той?" Стояха на балкона, където тя бе отишла, за да се отърве от усещането за погледа на Калвин върху нея и да подиша свеж въздух. "Гледката е наистина хубава." Рин ѝ се усмихна. "Толкова е зле, а? Той е..." "Няма значение, Анабел, това е вашата и на Уил вечер", усмихна ѝ се тя. "Забавлявайте се и не се занимавайте с нищо, което не сте вие и Уил. Така трябва да бъде на едно годежно парти. Сега отвори ли подаръка, който ти донесох?" "Още не", усмихна се Анабел. "Можем да отворим подаръците сега", заяви тя и дръпна Рин обратно вътре, и тя го усети веднага, в момента, в който преминаха през вратите на балкона, погледа на Калвин върху нея. Тя го пренебрегна, докато Анабел я буташе към стол и каза на всички, че е време да отворят подаръците. Тя се настани на облегалката на един стол и, за нейно досада, установи, че Калвин стои точно зад нея миг по-късно. Устата му докосна леко ухото ѝ. "Не трябва да си толкова очевидно раздразнена, не ти подхожда", промърмори той. Челюстта ѝ се стегна и тя се чудеше какво, по дяволите, го кара да мисли, че е добре да бъде толкова близо до нея. Тя обърна лицето си към неговото и то беше на сантиметър разстояние, и тя чу Анабел да извика: "Целуни момичето, тя ще ти прости." Полусмях се изтръгна от нея, докато се взираше право в него, почти предизвикателно. Това беше най-смешното нещо, което някога бе чувала в този момент, въпреки че болка докосна сърцето ѝ в същото време. Защото той никога не би го направил, тя отвърна лицето си от неговото и поклати глава на Анабел. "Отвори си подаръците вече." Заяви тя и пренебрегна присъствието на Калвин точно там зад нея. Рин искаше да му каже да не я докосва. Когато ръката му падна върху голата ѝ ръка в нежна ласка, изглеждаше, че ще играе любящия съпруг цяла вечер, и ако тя станеше точно в този миг и се отдалечеше от него, или отблъснеше ръката му, всички в тази стая щяха да знаят, че всъщност се карат. Това не беше нещо, което беше позволено в брачния им договор, който всъщност приключи едва когато разводът беше финализиран; в него се посочваше, че не трябва да се създава сцена, която би се считала за неприлична и не трябваше да се случва на публично място. Тогава пак, те бяха разведени, документите бяха готови и всичко, което чакаха, беше периодът на изчакване, така да се каже. Очите ѝ се преместиха към ръката му на ръката ѝ, докато пръстите му я докосваха нежно, както винаги правеха. Имаше ли значение какво мислят другите? Всички щяха да разберат достатъчно скоро. "Не го прави." Устата му докосна ухото ѝ с меко мърморене. "Нека не разваляме партито сега." Тя стана няколко минути по-късно, имаше много подаръци за отваряне, и се отправи към банята. Тя застана там и се загледа в отражението си. Нямаше усмивка на лицето ѝ и всъщност изглеждаше раздразнена, осъзна тя. "Можеш да го направиш." Прошепна си тя. "Не е по-различно от онези първи неудобни моменти, когато стоеше до него, несигурна дали да бъдеш под ръка. Събери се." Тя изправи раменете си и се върна там, седна точно пред Калвин и се усмихна. Беше се научила как да изглежда щастлива, преди много време, когато не беше. Сега беше моментът да го приложи отново. Анабел получи подаръка си и прочете картичката на глас на всички, след което леко се поколеба в края и заяви: "От Марин и Калвин." Въпреки че Рин знаеше, че името му не е на тази картичка. Тя също видя Уил да я погледне право в очите и тя му се усмихна. Той можеше да види, че името на Калвин не е там, дори щеше да знае защо тя не го е поставила там, въпреки че Анабел нямаше. Марин я бе написала едва днес, прекрасни думи за това колко щастливи ще бъдат, и я бе подписала Марин, бе пропуснала фамилията си, както и Калвин, когато обикновено пишеше Марин и Калвин Рийвс. Тя гледаше как Анабел отваря подаръка и видя как очите ѝ светват. "Как се сдоби с това? Вече е разпродадено. Не можах да намеря копие никъде." Това беше най-новото издание с твърди корици на новата ѝ книга, "Роден светъл и тъмен", фентъзи любовен роман, първата от нейната поредица от три книги, която трябваше да излезе. "Отвори я", заяви Рин. "Не, не е възможно." Анабел отвори корицата и ръката ѝ закри устата ѝ и тя погледна нагоре към Уил. Той ѝ се усмихна и прочете думите, които Анабел сякаш не можеше да изрече. "Честит годеж, Анабел и Уилям. Нека любовта ви блести един за друг винаги, потопете се в страстта си и създайте за себе си щастлив, любящ живот, с много чувствени, горещи спомени, Мерилин Ридли." "Как?" Най-накрая успя да изрече Анабел. "Имам си начини... и не, не беше Калвин", заяви тя, уверявайки се, че присъстващите в стаята не смятат, че той е направил това. "Срещнах я преди няколко дни, познавах я от колежа, обадих ѝ се и ѝ казах, че си голям фен, и тя ми даде това от личния си запас." "Това беше нейно. Това беше на Мерилин Ридли?" Анабел обърна очи към книгата. "Никога няма да прегъна страница." "Книгите са създадени, за да бъдат четени, а не да събират прах. Сигурна съм, че тя би искала да я прочетеш." Тя посегна и докосна дъното на страницата и точно там с малък почерк бяха написани думите "прочети ме, М.Р." Анабел я прегърна силно. "Обичам го и не мога да повярвам, че я познаваш." Тя сви рамене. "Светът е малък понякога. Не питай. Няма да те заведа да се срещнеш с нея. Тя не го прави, малко е отшелник. Живее сама и далеч от света." Рин каза лека нощ час по-късно на Анабел и Уил и излезе от апартамента в коридора и въздъхна леко. Най-накрая се беше отървала от погледа на Калвин. Тя отиде до асансьора и натисна бутона, само за да чуе вратата да се отваря и затваря и Калвин да заяви: "Не трябва да си тръгваш без мен, това е малко грубо." "Защо? Дойдохме поотделно, остани тук. Не е като да не знаят всички, че ти живееш тук в града, а аз живея на час път... Не е нищо необичайно да си тръгна преди теб." И не беше. "Не, но винаги те изпращам. Дори не ми каза, че си тръгваш", промърмори той. "Трябва ли да го правя вече?" Тя го погледна право в очите. Никога не го беше чувала да мърмори така на нея преди. Това беше ново за нея. "Мислех, че сме..." Той бе хванал ръката ѝ и я дърпаше от вратата към апартамента на Уил, преди да успее да изрече думата "разведени". Издърпа я чак до стълбищната клетка и затръшна вратата. След това се обърна и я погледна. "Не искам да го казваш на публично място, това не е за публично знание, Рин. Няма да бъде обявено и в момента."