Рин. На следващата сутрин в 9 часа тя влезе в офиса на Уил и застана, втренчена в него. Той ѝ се усмихна, сякаш нищо на света не беше нередно: "Добро утро, Марин." "Наистина ли?" отвърна тя на мъжа, който се беше опитал да я измами да подпише живота си. "Направих поправки в документите за развод. На Калвин или ще му хареса, или ще се примири с това, или можем да отидем в съда и да го направим мръсно," заяви тя, навеждайки се и поставяйки документите на бюрото. "Какво?" Уил се намръщи. "Този развод е в ред, получаваш всичко, което си имала през последните три години." "Наистина ли?" каза тя и обърна страницата на мястото, където беше посочено, че всичко ще ѝ бъде дадено в деня след официалното финализиране на развода. Което беше денят, след като трябваше да отлети за Италия. "Не мисля, че ще получа нещо с това твърдение." "Разбира се, че ще получиш. Това е правно обвързващ документ." "О, и точно кога ще живея в къщата, като се има предвид, че Калвин е решил да ме изпрати в чужбина, за да не се върна никога." "За какво говориш, Марин, не разбирам." Той изсумтя. "О, не разбираш ли? Не съм някаква глупава блондинка, която не вижда, че тази почивка, която ми е дал, е еднопосочна. Няма обратен билет, само месец в Италия без връщане в Щатите. Той ме изпраща завинаги. И така, тази къща, кога ще живея в нея, ако няма да се върна? Предполагам, че никога не е мислил, че наистина ще разгледам планираното пътуване." "Марин, това не е това, което се случва тук." "Мисля, че е така. И така, като се има предвид, че иска да ме махне, аз ще си тръгна, но имам три условия, за да се отърве от мен. Ако трябва да изчезна от живота си и от приятелите си, както той толкова ясно е решил, че това е в негов най-добър интерес, предполагам." Тя обърна страницата с поправките, които беше създала. "Първо, искам стойността на тази къща в брой, той може да задържи къщата. Да прави каквото си иска с нея," заяви тя сухо. "За него това е просто къща, а за мен не е дом. Единствената ѝ стойност за него са парите. И така, пари вместо къщата и искам датата на уреждане да бъде една седмица преди заминаването ми, за да се уверя, че той просто удобно няма да ме остави без пари в непозната страна, неспособна да се издържам." Тя видя, че Уил се намръщи. Да, тя знаеше как да играе здраво. "Второ, искам Калвин да ме вземе и да ме закара до летището лично, а не някакъв шофьор. Той, лично, ме закара там. Искам той да излезе от колата и да извади багажа ми и да го постави до мен на тротоара. Ако иска да ме изпрати, тогава може да го направи сам, лично." Тя посочи клаузата. "Мисля, че съм заслужила толкова, нали?" "Трето, искам да ме целуне за довиждане на летището, само една целувка." Тя промърмори, ненавиждайки се, че иска това от него, но този мъж имаше наглостта да се опита да я изпрати и дори да не ѝ каже, че е завинаги. Че няма да се върне, тя го разбра него и неговия еднопосочен самолетен билет. Така че ще му отвърне по същия начин и ще го накара да направи нещо, което не иска да прави. Уил просто я гледаше. Тя знаеше, че той е написал брачния им договор и че в него няма клауза за целувка. "Той няма да направи това, Марин." Уил поклати глава. "Да, ще го направи, той е милиардер, а аз, самотно сираче, което той се възползва. Така ще бъде в съда," изстреля тя. Уил я гледаше ядосано. "Толкова ли си жестока, Марин? Че ще го размотаваш в калта заради една целувка?" "Да, очевидно съм дребнава и съм ядосана, че той смята за добре да ме лиши от живота и приятелите ми, да ме изпрати на място, където не говоря езика, и да ме остави там, да ме изостави в непозната страна. Мисля, че е редно да има някаква компенсация, за да се случи това." Уил изглеждаше повече от ядосан на нея. "Не ми харесва изражението ти, Уилям, това е само една целувка и аз ще изчезна от живота му и никога няма да се върна. Той ще бъде видян като любящ съпруг, изпращащ жена си на пътуване, това е всичко. Ако някой види, че това се случва, това няма да навреди на репутацията му, вероятно само ще го направи да изглежда по-любящ и грижовен. Може да го преглътне," изръмжа тя. "Само една целувка, преди да се разведе с мен. Не мисля, че е толкова трудно нещо да се направи. Той може да го приеме или да го остави. Ще подпиша това точно сега пред теб, ако той се съгласи." "Точно сега?" попита той. "Да." заяви тя. "Ще си тръгна, както той иска, никога няма да му се наложи да ме види отново. Последният път, когато ще трябва да ме погледне, е когато вляза на това летище. Ще чакам, ти му се обади." заяви тя и отиде да седне на дивана в офиса му. Тя щеше да чака, това беше кървав блъф и тя го знаеше. Тя никога не би го размотавала в съда, но щеше да го накара да си помисли така и щеше да получи само една целувка от мъжа, когото обичаше, преди да си тръгне и никога повече да не го види. "Не съм виждал тази страна на теб преди," промърмори Уил. "Не много хора," отговори му тя, "но всички забравяте, че винаги съм била сама, мога да се справя с всичко, което ми се подхвърли. Включително да бъда изгонена от страната. Но ще си тръгна при моите условия, а не при неговите." Тя го чу да въздъхне леко и го наблюдаваше как се обажда на Калвин, казва му, че не само е в офиса му, но и е направила поправки в документите за развод. Той ги прочете и я погледна след това. Тя знаеше, че Калвин е горе в офиса си на 15-ия етаж. Тя не мислеше, че ще слезе тук и ще крещи и ще вика на нея. Тя също така не мислеше, че нейните искания са толкова неразумни. Единственото нещо, което тя всъщност беше променила, беше къщата за пари. Той имаше милиарди. Това, което струваше тази къща, вероятно беше нищо за него, джобни пари или щеше да си го върне за един ден от лихви. Имаше мълчание в продължение на три минути и след това Уил прекъсна разговора и я погледна. "Той е съгласен, ще подпише това днес сам, след като ти го направиш, и аз ще ти изпратя копието." "Добре." кимна тя и се изправи, отиде и взе химикалката, която той ѝ подаваше, и подписа името си като Марин Рийвс за последен път. Тя извади писмото си за напускане от чантата си и му го подаде. "Можеш да се справиш с това." заяви тя. "Моят край е завършен." И тя се обърна и излезе от офиса. "Какво е това?" извика той след нея. "Моята оставка." отвърна тя през рамо. Тя се върна в дома си и разгледа средствата си. Беше направила достатъчно пари като Мерилин Ридли, за да си позволи да направи депозит за собствена къща. Щеше да започне да търси това днес. И когато това споразумение за развод влезе в сила, тя щеше да го плати наведнъж и най-накрая щеше да притежава нещо свое; което никой не можеше да ѝ отнеме. Единственият въпрос беше къде иска да отиде и каква природа иска около себе си, за да ѝ помогне с нейната креативност. Всичко, което знаеше, беше, че няма да има къща близо до океана, така че предполагаше, че тази мисъл ѝ е помогнала с решението ѝ да не живее в щат, който граничи с океана. Ако не океанът, тогава трябва да е гора или планина, може би на река. Тя се чудеше дали може да получи всички тези неща на ново място за живеене. Щеше да намери някъде тихо и отдалечено, място, където никой не познава Калвин Рийвс или как изглежда бившата му съпруга. Тя наистина се нуждаеше само от малка вила, някъде, където да може да бъде насаме с мислите си. Винаги е била сама, така че да живее сама насред нищото вероятно щеше да ѝ подхожда доста добре. Но къде щеше да бъде това тихо място?